Полет 6

— Да, сър.

— Но от вашето съобщение разбрах, че разузнаването, което вие двамата представлявате, не приема заплахата за удар срещу Европа сериозно, защото смята, че целта трябва да е Северна Америка. Нали?

Двамата се спогледаха и кимнаха.

— Искам да се уверя, че ви разбирам правилно. Извършили сме два големи, привидно несвързани ареста през последната седмица на две различни места и вие смятате, че те не само са свързани, но са и постановка, която да ни прати по погрешна следа. Нали така?

Президентът изкачи едно малко възвишение и ускори ход.

— Да, сър — отвърна Райън Джейкъбс, като се бореше да не изостане.

Президентът внезапно спря и се обърна с ръце на кръста.

— Продължавайте.

Джейкъбс и Недърман спряха.

— Да, сър — отвърна Джейкъбс. — Според нас заплахата идва от някои от останалите терористични клетки на организацията, която, общо взето, разрушихме в Ирак миналата пролет. Разбира се, те са се заклели да отмъстят. Размахват саби и щитове, няма да се предадат до победата и прочее. Знаем, че тази група разполага с някакви сили, но не можем да ги намерим. Имат добро финансово осигуряване и смятаме, че се опитват да ни отвлекат вниманието. Но, без да искат, се издадоха, че планираната атака не е срещу нашите брегове, а срещу Европа. Обратното на това, което биха искали да мислим.

Президентът погледна двамата си съветници, после кимна към пътеката.

— Да вървим. Продължавай.

Райън Джейкъбс разказа за ареста в Канада: двама мъже бяха успели да вкарат дванайсетметрова яхта в пристанището на Халифакс и се бяха опитали да преминат митническата проверка с един тон пластичен експлозив, скрит в корпуса, заедно с почти петдесет килограма апаратура за производство на биологични оръжия.

— Мислех, че става дума за добра полицейска работа — подхвърли президентът през рамо. — Нали знаете, блестяща служителка с шесто чувство?

— И ние така си помислихме отначало — каза Джейкъбс, като се опитваше да не се задъха и се чудеше дали някога отново щеше да издържи физическите тестове на Академията на ФБР. — Смятам, че е трябвало да си помислим така. Уха! Може ли да забавите крачка, сър?

Президентът се огледа и се засмя.

— Твърде бързо ли вървя?

— Темпото е окей за ЦРУ, сър — обади се Недърман, ухилен до уши.

— Туш — усмихна се в отговор Джейкъбс. — Просто съм поизгубил форма. Случва се с хората, които работят на бюро. Сър, малките подробности, които са накарали полицайката от Халифакс да заподозре нещо, може би са поставени нарочно точно с тази цел.

— Искали са да ги арестуват?

— Не двамата мъже. Вероятно са били мулета. Куриери. Но който е натоварил тази лодка, със сигурност е подредил нещата така, че да привлекат вниманието на полицайката и да ги хванат. Например нещо не е било наред с два странни наглед, недовършени люка към трюма.