Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Джени Бретсън пишеше нещо на мястото си до прозореца, но вдигна поглед, когато Джуди стигна до реда й.
Брайън Логан също я беше забелязал. Зениците му се свиха като топлийки. Тя почти физически усети враждебността, която се излъчваше от него. Джени би казала, че докторът е на ръба да загуби контрол; куфарчето му отново беше в скута, а ръцете му бяха положени върху него сякаш за да го предпазят.
— Искате ли да го прибера над главата ви? — предложи тя толкова приятелски, колкото успя.
— Не — отвърна той, впивайки очи в нейните.
Джуди леко се наведе към него.
— Докторе, съжалявам, че се сдърпахме там отзад, но трябва да разберете реакцията ми, когато грабнахте микрофона.
Не последва отговор и Джуди усети странни тръпки по гърба си.
— Така че — продължи тя, — просто исках да се извиня, че бях груба с вас. Разбира се, вие също бяхте доста груб с мен, но…
— Оставете ме на мира! — отсече Брайън Логан. — Вървете да арестувате другите пътници.
Джуди се изправи. Обидата надделя над предпазливостта и в крайна сметка спечели грубостта.
— Доктор Логан, след като не искате да приемете извинението ми, трябва да разрешим още един проблем.
— Имаме да разрешим много повече от един проблем — отвърна той едва чуто.
— Ще трябва да ви помоля да ми покажете съдържанието на това куфарче.
Той погледна към него с объркано изражение, после отново вдигна очи към нея.
— Какво?
— Куфарчето ви. Трябва да видя какво има вътре.
— Защо?
— Защото имам право на това и… се притеснявам, че непрекъснато го държите.
— Върви по дяволите!
— Аз отговарям за този салон…
— Ако пипнеш куфарчето, ще ти счупя ръката на някои много добре избрани места — просъска Брайън със стиснати зъби, като разкопчаваше колана си.
Той се изправи и я изгледа вторачено, докато тя отстъпи. В целия салон хората се обръщаха към тях и тя видя разтревоженото изражение на Робърт Макнотън в мястото до прозореца.
— Изчезвай оттук! — изкрещя Логан и тя неволно се сви.
Поне шестима от пътниците в първа класа вече се бяха обърнали на седалките си, за да видят за какво е шумотевицата този път.
Брайън беше стиснал куфарчето за дръжката. Сега го вдигна и изръмжа:
— Само през трупа ми ти или някой друг от служителите на тази идиотска авиокомпания ще докосне това или което и да е от моите неща.
Джуди бързо отстъпи през завесите. Стори й се, че вижда как Логан сяда, но почти очакваше той да разтвори завесите и да я последва. Изпита внезапна нужда да избяга по-далеч от първа класа.
„Ще обиколя задния салон“ — реши тя.
Джуди се опита да спре треперенето на ръцете си, докато се оглеждаше в огледалото в кухнята. Обърна се и отново влезе в големия салон, като все още долавяше яростните вълни, долитащи от първа класа, и с изненада откри две от стюардесите си, които стояха в нишата с широко отворени очи заедно с Джени Бретсън.
— Какво, събрание ли имате? — запита рязко Джуди Джаксън.
В отговор Ел и Синди се отдръпнаха с виновни физиономии, но Джени не помръдна от мястото си и тихо заговори:
— Видях тази безсмислена конфронтация.
— Е, и? — озъби се Джуди. Усети, че се изчервява.
— Ако бях шеф, щях да те уволня веднага за най-наглата проява на грубост, която съм виждала по време на полет, като се започне с невероятно глупавите ти съобщения и заплахи и се свърши с този напълно ненужен сблъсък.
— Върви по дяволите — отвърна Джуди със стиснати зъби, без да очаква, че Джени ще започне да кима.
— Точно това ти каза и той, да. И ако в това куфарче наистина имаше нещо смъртоносно, ти току-що го подкани да го използва, преди да сме открили начин да му го вземем. Блестящо!
Джуди се опита да я подмине, но Джени пристъпи и прегради пътя й. Джуди я блъсна встрани, използвайки по-големия си ръст и маса. Джени се блъсна в лявата врата, но Джуди не се обърна.
В икономическа класа се усещаше още по-голяма враждебност и Джуди ясно я виждаше в очите на пътниците, които студено я проследяваха, когато минаваше покрай тях. Не омраза както в погледа на доктора, а дълбоко заровено недоволство под похлупак от очевидно недоверие.