Полет 6

Женският глас от другата страна беше настоятелен.

— Полковник, обажда се сенатор Шарън Дъглас, председател на сенатската подкомисия по въпросите на въздухоплаването.

Писукането на телефона грубо бе прекъснало една интересна малка фантазия с участието на голата жена в спалнята на Джон Блейлок. За част от секундата съзнанието му я замени с образа на сенаторката — глупаво действие, което предизвика неволна усмивка. Шарън Дъглас също беше красива жена.

— Там ли сте още, полковник? — попита тя.

— Да, госпожо сенатор. Какво мога да направя за вас?

— Трябва да дойдете и да кажете на моята подкомисия същото, което заявихте вчера. Екипът ми ви е видял по правителствения канал. Съобщиха ми, че вашата работна група е свършила чудесна работа, като е поставила този проблем в съответния контекст.

— А, имате предвид напрежението сред пътниците в гражданските полети?

— Абсолютно.

Предупрежденията на генерал Овърмайър преминаха през главата му в няколко различни посоки, като задействаха нечути аларми. Вече беше прекалено познат на Капитолия.

— Нека ви обясня защо това изведнъж се превърна във важен проблем за мен, полковник Бърд. Вчера пристигнах в Лондон от Чикаго. Полет шест на „Меридиън“ ще остане вечно жив в моята памет като пример за лошо обслужване. Докато кацнем, бях готова да грабна брадвата и да нападна екипажа с животинска ярост.

Тя описа своето „пътуване в ада“, като започна с непочтителното отношение на изхода на летището, продължи с всички закъснения, които бяха понесли, и стигна до грубото поведение и избухливия нрав на екипажа.

— И всичко това при американски сенатор на борда? — попита Дейвид.

— О, да! Нещата са излезли извън контрол… Дейвид. Мога ли да те наричам Дейвид?

— Разбира се, сенаторе.

— Ами в такъв случай ме наричай Шарън.

— Добре — отговори колебливо Дейвид, като пробваше мислено как ще се обръща към такава влиятелна жена на малко име.

Беше свикнал да разговаря с конгресмени, но сенаторите стояха над членовете на Генералния щаб и бяха извън обсега на един обикновен полковник. От другата страна се чу приятен смях.

— Наричай ме така, както ти е удобно. Само ми кажи, че ще дойдеш да свидетелстваш.

— Сенаторе, за мен ще бъде удоволствие да работя с вашия екип… — започна той, като заобикаляше един камион с ремарке, който беше задръстил лявото платно.

— Не това искам да чуя — прекъсна го тя.

Очукан червен пикап рязко намали отпред, като го накара да скочи на спирачките. Той въздъхна и зави към аварийната лента, където спря и дръпна ръчната спирачка.