На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
- Обект като звезда? - попита Кари, заразена от въодушевлението на Нина. - Или слънцето?
- Именно! Това е секстант! Атлантите са имали навигационен инструмент 10 000 години преди новата ера, открит наново едва през 16-ти век!
- Представете си военното им преимущество над останалите нации на времето - каза Кари замислено.
Чейс изглеждаше изпълнен със съмнения.
- Да не намекваш, че са притежавали нещо като GPS?
- Ами, не, защото за да се разбере географската дължина, е необходим много точен хронометър, а е пресилено да се мисли, че атлантите са били чак толкова напреднали - каза Нина. - Но един секстант дава възможност да се пресметне географската ширина, доколко си на север или на юг с приемлива точност, като се използват слънцето или звездите за ориентация и се отчита годишното време. Което всяка древна цивилизация с познания в астрономията е била в състояние да направи. - Тя вдигна двете парчета орейхалк и се престори, че гледа челото на Чейс, като люлееше медальона си напред назад, сякаш той бе част от по-голяма дъга, центрирана върху оста на металното парче. - Без нещо такова единственият начин за навигация в океана е или да се следва бреговата линия и да се търсят ориентири, или пък да се използват изчисления на сляпо - движиш се в определена посока и се надяваш да не се отклониш от курса.
- Но ако си в състояние да изчислиш географската ширина, по-дългите пътешествия биха били възможни - добави Кари.
- Да. Всъщност... - Нина отново показа на Чейс знаците върху металното парче. - Тази цифра тук, седем, а до нея юг и запад... седмицата може да е географска ширина според някаква скала, която са използвали атлантите, съчетана с посоките на компаса... - Мисълта, която се бе мернала в ума ѝ най-сетне изкристализира: - Тя показва как да се отиде до реката върху картата от Атлантида! Върви се на юг, докато се стигне до онова, което те наричат географска ширина седем, след това единственото, което трябва да се направи, е да се държи курс на запад, за да се достигне набелязаното място. След като вече знаем къде е тяхната географска ширина седем, това означава...
Кари схвана мисълта ѝ.
- Означава, че ако можем да определим на колко градуса се равнява една атлантска единица за ъгъл, ще можем да разберем точното местоположение на Атлантида!
- Добре, значи тогава излиза - каза Чейс, - че всичко, което трябва да направим, за да намерим Атлантида, е да организираме експедиция сред Амазонската джунгла, да намерим един изгубен град и да видим дали са се запазили там още някакви карти. Така ли?
Нина кимна.
- Повече или по-малко.
- Да, аз съм "за” - каза той и сви рамене.
Филби се изправи.
- Госпожице Фрост?
- Да?
- Може да ви се види малко извън контекста, но... ако първоначалните проучвания на Нина покажат, че е възможно наистина да съществува изгубен град някъде по течението на Тефе, ще ме вземете ли в тази експедиция?
- Почакай, Джонатан, нека го кажа направо - обади се Нина, предусещайки победа. - Да не искаш да кажеш, че наистина вярваш, че съм права в реалното съществуване на Атлантида?
- Всъщност - подсмъркна Филби, - замислих се за важността от откриването на доказателства за пред-олтекска цивилизация и шанса да изследвам езика ѝ от първоизточника. Би било едно невероятно откритие. Всяка връзка с Атлантида ще е... ами, допълнителна награда.
Кари бе леко изненадана от молбата на Филби.
- Ще говоря с баща ми, професоре, но... Сигурен ли сте, че ще е оправдано? Ще влезем дълбоко в джунглата - какво ще стане със задълженията ви към университета?
- Смятам, че мога да си уредя отпуска - все пак аз съм декан на факултета! - Филби се засмя. - Освен това, щом д-р Уайлд може да отдели внимание за експедиция около света... - Той хвърли многозначителен поглед към Нина. - Наистина, от няколко години насам съм се пооткъснал от темата, но повярвайте ми, бивал съм и на по-лоши места.
- В такъв случай, както казах, ще говоря с баща ми. Но засега... - Те си стиснаха ръцете. - Добре дошъл на борда, професоре.
- Благодаря ви - отвърна Филби.