![На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/5/na-lov-za-atlantida-calibre-2-62-0-download.jpg)
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
- Мислиш ли, че ни заплашва нещо? - попита тя Кари.
- Винаги съществува подобна вероятност. Куобрас и приближените му почти със сигурност са разбрали, че сме напуснали Иран. Ето защо трябва да работим колкото е възможно по-бързо - колкото повече се бавим, толкова по-голям е рискът той да ни намери.
- И отново да се опита да ме убие?
- Няма да му позволим - произнесе Кари твърдо. Изражението ѝ внезапно омекна. - Нина, така и не съм ти благодарила както трябва.
- За какво?
- Ти ми спаси живота! В крепостта на Хаджар, когато стреля в хеликоптера. Ти прояви невероятна смелост.
Нина се изчерви.
- О, всъщност... бях ужасена, боях се, че ако стрелям, машината може да избухне!
Кари отново се засмя.
- Това се случва само по филмите! Не, ти наистина прояви смелост и аз съм страшно благодарна, че беше там. - Тя нежно стисна ръката на Нина. - Ако има нещо, от което да се нуждаеш - каквото и да е то, - просто ми кажи.
Объркана, Нина не знаеше какво да каже.
- Благодаря ти - успя най-после да произнесе.
Кари задържа ръката ѝ малко по-дълго, преди да я пусне.
- За теб - винаги.
- Еди и Хюго също ли получават огромната ти благодарност?
Усмивката на Кари стана по-закачлива.
- Не съвсем. В края на краищата на тях им се плаща да се грижат за нас!
- От думите на Еди излезе, че ти не се нуждаеш от някой, който да се грижи за теб. Наистина ли сама успя да избягаш от Хаджар?
- Отново ти ми помогна! Като изключи електричеството - добави тя, виждайки объркването на Нина. - Това ги забави за миг и аз... Е, тренирала съм известно време самозащита. Но има и друга причина да съм доволна от спирането на тока, защото Хаджар щеше да приеме офертата на Куобрас и да ме убие.
- Значи е бил Куобрас? - Нина си спомни лицето на мъжа, когото бе видяла на екрана за видеовръзка.
- Видяла си го?
- Да, бях в компютърната зала в сутерена, видях го на монитора.
Кари я погледна сериозно:
- Значи знаеш срещу кого сме се изправили. И колко безскрупулен е той. Предложи на Хаджар пет милиона долара да убие руснака, Юри. Той е изключително опасен човек, психопат... и ще направи всичко да ни спре да открием Атлантида. Няма да го подценя отново. Но засега сме в безопасност. Артефактът е у нас и по-важното, имаме теб. Ще намерим Атлантида, знам го. А сега - продължи тя. - готова ли си да поръчваш?
Когато се върнаха по-късно в хотела, Нина се чувстваше напълно изтощена. Не можеше да определи дали умората ѝ се дължи на обикалянето на Париж, или е следствие от преживяванията ѝ в Иран. Знаеше единствено, че преди да пристигне експертът на Фрост по древни езици, тя трябваше да подремне.
Въпреки удобното легло обаче, не ѝ се удаде да заспи лесно. Част от съзнанието ѝ продължаваше да превърта последните събития, на които бе станала свидетел и участник след телефонния разговор със Старкман. Академичният ѝ живот в Ню Йорк сега ѝ приличаше почти на друг свят.
И дори в полудрямката си не можеше да избяга от мистериозния артефакт, умът ѝ продължаваше да стои фокусиран върху загадката, свързана с фантазиите ѝ. Имаше нещо около това парче метал, странното чувство за някакъв спомен, което бе изпитала, когато го държеше в онзи чифлик.
Нещо познато.
Нещо близко.
Нина се разбуди напълно, осъзнала внезапно какво е то и откъде го знае. Грабна артефакта изпод увеличителното стъкло, а с другата си ръка издърпа нетърпеливо верижката с медальона над главата си, приближавайки двете парчета метал едно до друго.
Това беше връзката! Била е през цялото време пред очите ѝ, без да я осъзнава.
Телефонът иззвъня и тя трепна. Без да откъсва поглед от парчетата, вдигна слушалката.
- Да? Ало?
- Нина? - Беше Кари. - Добре ли си?
- Да, да. Добре съм. Току що се събудих. - Тъкмо се канеше да каже на Кари какво е открила, но норвежката я прекъсна.
- Исках да ти кажа, че експертът е вече тук, така че нали можеш да донесеш артефакта, когато си готова?
Нина си хвърли кос поглед в огледалото. Косата ѝ бе смачкана от страната, на която бе спала.
- Ще ми дадеш ли пет минути?
- Минутите бяха седем - прошепна Чейс, когато Нина влезе в салона.
- О, моля, те, млъкни - сопна му се тя и се огледа. Кари седеше нетърпеливо във фотьойла, Кастил се бе облегнал на вратата към коридора и ядеше портокал, а на дивана седеше, отпивайки кафе...
- Здравей. Нина - каза Филби и се изправи.
- Какво правиш тук, Джонатан? - избърбори тя, надявайки се, че това е някаква шега. Как от всички хора в света Кристиан Фрост бе избрал тъкмо професор Джонатан Филби да анализира артефакта?