На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Можем да направим обществено допитване - ухили се Чейс. - Сериозно, док! Южна Америка! Голяма река, пълна с крокодили! Кой е първият отговор, който ви идва в главата?

-      Ами... Амазонка? - предположи тя.

-      Бинго! Хайде, вижте колко резки ви насочват наляво и надясно тук на тази ваша карта, и до всяка от тях има ци­фра. Ако показват край колко притока трябва да минете, зна­чи става дума наистина за голяма река. А ако има и изгубен град. той трябва да се намира в дъждовните гори на Брази­лия. Ако беше другаде, някой вече да го е открил! - Той по­гледна по посока на Нина. - Ти имаш тук атлас, нали? Поча­кайте за минутка.

Той излетя през свързващата врата и се върна с голям атлас.

-      Ето архипелага Бейлик в северното устие на Амазон­ка, и ако се тръгне нагоре срещу течението, трябва да се от­минат четири притока отляво, седем отдясно... - Той просле­ди маршрута на запад, издраскан в повърхността на метала. - Осем отляво и това те отвежда до първото място, където реките се сливат. Сантарем. - Знаците под пръста му бяха по-дълбоко врязани от останалите.

-      Което означава, че трябва да се върви надясно - обади се Нина.

-      Така излиза. - Те проследиха указанията нагоре по реката, докато накрая се отклониха от самата Амазонка към един приток на повече от хиляда и петстотин километра във вътрешността. Тънката синя линия върху страницата на атласа продължаваше на запад още сто-двеста кило­метра, преди да спре. Върху артефакта имаше още няколко указателни знака.

-      Трябва ни по-добра карта - каза Кари. - Освен това са ни нужни сателитни изображения.

-      Но поне знаем най-общо кой е районът - въодушеве­но произнесе Нина. - Някъде по течението на река Тефе. Точно по средата на дъждовните гори!

-      Прото-олмекска цивилизация чак толкова навътре в сушата? - учуди се Филби. - Не пасва на нито една от тео­риите за произхода и разпространението на това насе­ление...

-      Нито пък за Атлантида, но нещата изглежда не спират тук - вметна Нина леко хапливо.

Филби се намуси.

-      И как точно според теория ти атлантите биха преплу­вали от Залива на Кадиз целия път през Атлантическия оке­ан? Дори ако приемем, че морските хора от древните леген­ди са били всъщност атлантите, едно пътешествие от някол­костотин мили в трирема е доста по-различно от пътешес­твие от няколко хиляди. Особено при положение, че не са имали начин да го навигират.

-      Всъщност - каза Нина, - имали са такъв начин.

-      Какво искаш да кажеш? - не се сдържа Кари.

-      Осъзнах го малко преди да ми се обадиш. - Нина взе артефакта. - Имаше нещо, свързано с него, което ми се стру­ваше познато, но не можех да разбера какво е до преди мал­ко. Вижте. - Тя вдигна металното парче за кръглата изпъкна­лост, залюлявайки го леко като махало. - Трябва да се про­веси надолу, ето така. И тогава... - Тя сложи медальона си под извития край на артефакта. - Пасват си идеално. Върху медальона ми има отбелязани няколко цифри и ако про­дължите по същата извивка и отчетете последователността от цифри... Например с огледало, което пасва в малкия прорез, разполагаме с начин за измерване ъгъла на падане на един обект спрямо хоризонта!