Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
Мария Флор зарови пръсти в кестенявите си къдрици с недоумяващо изражение.
— Но как светлината може да знае подобно нещо?
Томаш не отговори веднага. Въпросът бе прекалено важен, за да се размие в разговора.
— Това е основното — изтъкна той. — Откъде знае светлината, че е наблюдавана? Всъщност не знае. Не задаваме коректно въпроса, защото, доколкото ни е известно, тя няма съзнание или такива способности. Затова проблемът е друг: защо наблюдението променя същността на светлината? Поради каква причина светлината е вълна, когато не е пряко наблюдавала, и се превръща в частица, когато я наблюдаваме? Това е една огромна загадка. А още дори не съм казал всичко. На субатомно, или квантово, ниво реалността е още по-странна.
— Нима?
— Експериментът с двата процепа първоначално е бил проведен с фотони — елементарни частици светлина, които нямат маса, нито заряд, и пренасят електромагнитна енергия. Учените обаче открили, че със самата материя се случва същото, затова провели същия експеримент с електрони — елементарни частици, съставящи материята, с маса и заряд. — Удари с ръка по близката маса. — Знаеш от какво е съставена тази маса на атомно ниво, нали?
— От атоми, разбира се. Всяка материя се състои от атоми, които от своя страна притежават ядро с протони и неутрони, и електрони, които се въртят около него, подобно на планетите, които обикалят около Слънцето. Това е елементарно, учи се в училище.
— Представата за атома като микро Слънчева система е малко пресилена, но важното тук е, че електроните са елементарни частици, които имат маса и съставят материята. Така че, вместо да излъчват фотони през два процепа, учените провели експеримента с електрони, използвайки като проектор горещи волфрамови нишки, тънък метален лист с два успоредни процепа и детектор за електрони, който послужил за екран. Технически погледнато, опитът е труден за провеждане, много по-сложен е от този с фотоните. Въпреки това бил завършен успешно и резултатите били изненадващи. Също като при експеримента със светлината екранът регистрирал, че те се държат като вълна, когато не били пряко наблюдавани. Когато намалили снопа частици до един-единствен електрон, изстрелван към екрана, забелязали, че той също минава през двата процепа едновременно. Забележи, че тук не говорим за светлина, а за електрони — елементарните частици на материята.
— Материята е преминала през двата процепа едновременно?
Зелените очи на Томаш проблеснаха утвърдително.
— Странно, нали? И не са само електроните. Експериментът е проведен и с цели атоми и се случило същото. След това го разширили, като излъчили молекули, и резултатът се повторил. И така, електроните, атомите и молекулите винаги се държали като вълни, когато процепите не били наблюдавани, и като частици, когато били. — Историкът замълча, за да подчертае думите си. — Разбираш ли значението на тези открития?
Зяпнала и с разширени от недоумение очи, Мария Флор се опитваше да осмисли чутото.
— Нима намекваш, че… че материята не съществува по начина, по който я познаваме, ако не я наблюдаваме пряко?
Томаш кимна.
— Експериментът с двата процепа, провеждан хиляди пъти, който може да бъде демонстриран във всяка училищна лаборатория, ни разкрива мистериозната същност на реалността. Но най-важното е, че съзнателното решение, което вземаме за това как да наблюдаваме реалността, променя самата реалност. Разбираш ли изключителността на това откритие?
Приятелката му изглеждаше шокирана.
— Наблюдението частично създава реалността!
— Подобно заключение има спорен характер и създава голямо неудобство за много учени, но истината е, че е поддържано от високоуважавани физици, включително Нобелови лауреати по физика. Думата наблюдение всъщност е евфемизъм за съзнание, след като знаем, че наблюдението съществува, защото го осъзнаваме. Аз съм този, който съзнателно и по своя воля решава каква да бъде реалността. Изводът е, че съзнанието създава част от реалността.
— Не е за вярване!
— Научните експерименти показват, че до известна степен съзнанието създава част от реалността — настоя Томаш, като повтори отново собствените си думи. — Фотоните, електроните, атомите и молекулите не съществуват като частици, освен ако не бъдат наблюдавани. Казвам го и няма да се уморя да го правя винаги, когато засягаме темата, защото това откритие е дотолкова странно и невероятно, че е нормално да го пропускаме, когато се сблъскваме с ежедневната си реалност, и лесно се връщаме към по-традиционното мислене. Смятаме, че нещата съществуват от само себе си, независимо от нас, че от едната страна сме ние, а от другата — светът, и накрая откриваме, че без съзнанието, което да наблюдава реалността, нещата не съществуват по начина, по който си мислим. Няма реалност, която да не зависи от наблюдението.