Тревожна кръв [bg]

„Стив се интересуваше само да търчи подир момичета. Като го познавам, би приел лекарка като предизвикателство.“

Полицията има голяма нужда отново да говори с Даутуейт и отправя апел към всички граждани, на които е известно местонахождението му.

Робин довърши четенето и Страйк, допил бирата си, попита:

– Искаш ли още едно питие?

– Този път ще са от мен – отвърна Робин.

Отиде на бара, където почака под осветените черепи и фалшивите паяжини. Лицето на бармана беше изрисувано като чудовището на Франкенщайн. Робин разсеяно поръча питиетата, като си мислеше за статията относно Даутуейт.

Когато се върна при Страйк с бира, вино и две пакетчета чипс, заяви:

– Да знаеш, тази статия не е справедлива.

– Слушам те.

– Хората не разкриват непременно пред колегите си своите здравословни проблеми. Даутуейт може и да е изглеждал съвсем нормално на околните, като са се събирали в пъб. Това не означава, че не е имало нещо ненаред при него. Може да е страдал от душевно заболяване.

– Не за пръв път улучваш право в десетката – отбеляза Страйк.

Той взе да рови из малката купчина фотокопия пред себе си и отдели друг написан на ръка документ, много по-спретнат на вид от тези на Талбът, без драсканици и случайни дати. Още преди да бе казал и дума, Робин разбра, че този равен и закръглен почерк принадлежи на Марго Бамбъро.

– Копия от медицинското досие на Даутуейт – каза Страйк. – Полицията се е добрала до тях. – Главоболие, нервен стомах, загуба на тегло, сърцебиене, гадене, кошмари, безсъние – изчете той. – Заключението на Марго след четвъртото посещение... виждаш ли тук?... е „лични и служебни затруднения, намира се под силен стрес, демонстрира признаци на тревожност“.

– Омъжената му приятелка се е самоубила – посочи Робин. – Това би извадило от релсите всеки, освен някой психопат, не е ли така?

Шарлот се плъзна като сянка в съзнанието на Страйк.

– Да, логично е да се помисли. Освен това виж тук. Станал е жертва на физическо нападение малко преди първото си посещение при Марго. „Контузии, спукано ребро.“ Надушвам гневен и опечален съпруг, жертва на изневяра.

– Но във вестника изкарват как едва ли не е дебнал Марго.

– Ами посещенията при нея са доста. – Страйк почука с пръст по медицинското досие на Даутуейт. – Отишъл е три пъти за една седмица. Той е тревожен, гузен, чувства се нехаресван, вероятно не е очаквал това малко забавление да завърши със смъртта на жената. А ето че една хубава лекарка му предлага доброта и подкрепа, без да го съди. Надали е изключено той да е развил чувства към нея. А виж и това тук. – Страйк разлисти медицинските документи и извади напечатани страници. Тези са от Дороти и от Глория. И двете твърдят, че последния път бил много особен, като излязъл от кабинета на Марго. Ето какво казва Дороти. – Той зачете на глас: – „Наблюдавах господин Даутуейт, като излезе от кабинета на доктор Бамбъро, имаше вид на изпаднал в шок. Освен това изглеждаше ядосан и разстроен. Спъна се в камиончето на момченце в чакалнята и силно изруга. Изглеждаше разсеян и сякаш не осъзнаваше къде се намира.“ Чуй и Глория: „Помня как излезе господин Даутуейт, защото изруга като малко момче. Имаше вид като да е получил лоша новина. Стори ми се уплашен и гневен.“