Тревожна кръв [bg]

Робин бе понечила да пийне от виното си, но се спря.

– О, хайде, нали не допускаш, че никога не са си тръгнали? Че Марго още е там, заровена под дъските?

– Не, защото полицейски кучета са обиколили цялата сграда, както и градината зад нея – отвърна Страйк. – Но какво ще кажеш за такава теория? Причината Глория толкова да настоява, че Тео е била жена, а не мъж, е, защото той е неин съучастник в убийството или отвличането на Марго.

– А не би ли било по-разумно да запише женско име вместо „Тео“, ако е искала да скрие, че е мъж? И защо ще пита доктор Бренър дали не иска той да приеме Тео, ако двамата с Тео са планирали да убият Марго?

– И двата аргумента са добри – призна Страйк, – но може би тя отлично е знаела, че Бренър ще откаже, защото е бил свадлив стар негодник, и просто се е опитвала да представи нещата за естествени пред Марго. Погледни една такава ситуация, угоди ми за момент.

Инертните тела са тежки, трудни за местене и за скриване. С жива и съпротивляваща се жена е още по-трудно. Виждал съм снимки на Глория от вестниците и тя е момиче, което леля ми би нарекла „миньонче“, докато Марго е била висока жена. Съмнявам се, че Глория би могла да я убие без помощ, и мисля, че определено не би успяла да я повдигне.

– Доктор Гупта не каза ли, че Марго и Глория са били близки?

– „Средствата преди мотива“. Близостта може да е била за прикритие – отвърна Страйк. – Може би Глория все пак не е искала да бъде „наставлявана“ и да е играла ролята на признателна ученичка, за да приспи подозренията на Марго.

Но какъвто и да е бил случаят, последният момент, в който има повече свидетели за местонахождението на Марго, е половин час преди предполагаемото ѝ напускане на сградата. След това разполагаме само с думата на Глория за събитията.

– Добре, оттеглям възражението си – каза Робин.

– И тъй – продължи Страйк, като вдигна дланта си от купчината хартии, – след като ми направи тази отстъпка, забрави за момент всякакви предполагаеми виждания на Марго по прозорци и влизането ѝ в църкви. Забрави фучащия ван. Напълно е възможно всичко това да няма нищо общо с Марго. Да се върнем към единственото, което знаем със сигурност: Марго Бамбъро още е била жива в шест без петнайсет. Нека насочим внимание към тримата мъже, които полицията е смятала за вероятни заподозрени по онова време, и да се запитаме къде са били те в шест без петнайсет на единайсети октомври седемдесет и четвърта година. Ето ти го – подаде той на Робин фотокопие от материал в таблоид с дата 24 октомври 1974 година. – Това е Рой Фипс, иначе известен като съпруг на Марго и баща на Ана.