Дарк Холоу [bg]

— И какво по-точно сте чули? — попитах аз с интерес.

— Например, че отново си трън в задника на някои хора — отвърна той. — Я си виж сурата. Трудно се променяш, Птицо.

— Един гадняр със заешка устна се опита да ме превъзпита с помощта на електрически остен — такъв, за животни нали знаете? Сетне ме срита в главата, сигурно за да не забравя урока, и ми промени прическата.

Ейнджъл заклати глава съчувствено.

— Този вид хора — с разцепените устни, те, знаеш, са с болна психика — искат и другите да имат физически дефекти.

— Този тип се казва Мифлин — обади се Луис. — С него имаше ли един друг — с мутра сякаш ударена отгоре с парен чук?

— Имаше — отвърнах, — само че той не ме ритна нито веднъж.

— Само защото бавно загрява — рече Луис. — Докато посланието мине през мозъка и стигне до крака му, той вече е забравил какво е искал да направи. Казва се Беренд. Толкова е зле, горкият, тъп е като галош. А Чистия беше ли с тях?

Луис говореше и се забавляваше с готварския ми нож. Постави го с острието на показалеца и го подхвърли високо във въздуха, за да го хване за дръжката като истински жонгльор. Супер изпълнение. Спокойно може да постъпи във всеки цирк.

— Бяха взели стаи в „Риджънси“. Тони ме прие в неговата.

— Добре си прекарахте, нали? Хотелът луксозен, цял куп звезди, а? — подхвърли Ейнджъл.

Той оглеждаше масата и с погнусена физиономия побутваше останките от неприбраната храна. Нарочно го правеше негодникът му с негодник.

— Прекрасно гости беше, като, разбира се, изключим ритниците по главата и електрошоковете. Тези хора могат да лекуват психически болни — готови психиатри са.

— Да му го начукам аз на тоя Тони — закани се Ейнджъл. — Ще взема да го поканя да живее тук — при теб. Малко мръсотия и мизерия — да му напомнят за истинските корени.

— Ако ми ругаеш къщата, иди да спиш на двора — сопнах се аз.

— Да, бе — там е по-чисто и по-топло.

Луис спокойно потупваше с пръсти по масата.

— Чувам разни приказки, че по вашите места се губели пари. При това големи пари, а?

— Мисля, че правилно си чул.

— Ти имаш ли представа къде може да са отишли?

— Май че да. Може да са у един тип на име Били Пърдю.

— И аз чух същото.

— От източници на Тони Чели ли го чу? — попитах с интерес.

— От недоволни наемници. Според тях този Били Пърдю е жив мъртвец. Колкото и да се крие, живот за него повече няма.

Разказах им за убийството на Рита и Доналд. Те се спогледаха многозначително. Ясно бе, че знаят още доста неща.