Розата и бодилът [bg]

— Ами ако някой няма покана?

— Тогава му казваме да си върви.

— А ако откаже?

Гришам се усмихна.

— До този момент не сме имали подобен късмет. Пияниците са единственото развлечение, което получаваме. Понякога те се вкисват; ако става дума за търговци, можеш да им теглиш по един шут отзад. Само внимавай да не изриташ някой благородник. Ако е много пиян, може и да не си спомня, но в противен случай рискуваш да изгубиш крака си.

Чифт тромпети затръбиха от бойниците над тях и първата карета пое напред. На капрата стоеше типичният кочияш с тъмно наметало и мека шапка. Колата му бе теглена от един бял и един черен кон.

— Поканата, ако обичате — долетя гласът на Гришам.

От прозореца на каретата надничаше момче в жакет с висока яка и кожена шапка. То въртеше сребърна кама с драконова дръжка в ръцете си и гледаше към Ройбън с презрение.

— Добре дошли в замъка Есендън — заяви след около минута Гришам. Каретата продължи към двореца. Друга зае мястото й. Нови и нови коли изникваха на площада, стекли се от различни улици. Повечето бяха открити и почти по нищо не се отличаваха една от друга. Във всеки от краищата им се поклащаше фенер. Може би всички тези коли бяха наети от града — всички те бяха теглени от един кон и имаха сгъваем покрив. Тъй като нощта бе все още топла, повечето гюруци бяха спуснати. Явно поканените отдаваха голямо значение на забелязването си.

Имаше и коли, които бяха теглени от повече коне. Очевидно бройката на впрегатните животни символизираше богатството. Истински заможните пристигаха със собствени карети, богато украсени. Тях Гришам пропускаше далеч по-бързо и с много по-почтителен тон.

Когато първият прилив коли секна и гостите започнаха да пристигат спорадично, Гришам му направи знак да се приближи.

— Ела да си разменим местата, за да те пробвам. Може да ми се наложи да се облекча в един момент.

Малко след размяната към тях се приближи поредната карета — също от наетите, теглена от един кон. В нея седяха двама мъже, обвити в плащове. Единият бе пълен, а спътникът му бе слабоват.

Колата спря пред портата.

— Поканата, ако обичате — монотонно изрече Ройбън.

Пълният, обвил ръцете си в ръкавици, му подаде свитък.

Хилфред го разгърна и се втренчи в съдържанието. Нямаше представа какво пише, той не можеше да чете. И бе почти сигурен, че Гришам също е неграмотен. Но наличието на кралския печат бе всичко, което му трябваше да види. Отдели и малко време да оцени красивия почерк.

Той върна пергамента обратно.

— Ами вашата покана, сър? — Юношата протегна ръка към слабоватия.

— Това е виконт Албърт Уинслоу — отвърна другият. — Той е мой гост.