Тетрарх [bg]

— Не може да са лиринкси, иначе щеше да ги видиш в решетката си.

— Не мога да видя нищо в решетката си.

— Какво?! — кресна Ниш.

Тя долепи ръце на ушите си и изкриви лице от болка. Механикът продължи по-тихо:

— Какво искаш да кажеш? Няма ли я вече?

Нима сливането им бе унищожило таланта й? Ниш бе чувал, че на сношението с девици биват приписвани подобни ефекти, но винаги ги бе смятал за глупости.

— Не е изчезнала. — Тя се усмихна загадъчно. — Просто не мога да я видя. Ще трябва да построя нова.

Ниш изруга мислено. Хубаво време да изгуби единствения си талант, който можеше да им е от полза.

Механикът повдигна глава — торбата се беше издула. Сега идваше следващата опасност — част от дървесния ствол изчезваше в гърлото на балона и при издигането му бе възможно някой остатъчен клон да разкъса плата.

Въздухоплавът се доближаваше непрекъснато. Ниш изскочи на дървото и тласна коша. Балонът се раздвижи, но отново спря. Крил-Ниш се покатери обратно и разлюля гондолата. Освободена, кошницата бързо се понесе нагоре. Наложи му се да забие меча на С’лоунд в дънера, за да забави издигането.

Балонът се изкачваше плавно, освобождавайки нанизания си мех. Скоро стволът остана под тях. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение — поредното чудотворно оцеляване. Той затаи дъх, загледан в кръпката. Само вятърът да не се окаже прекалено силен. Само шевовете да издържат.

Кръпката издържа, а на тази височина нямаше силни вихри. Балонът просто се понесе над гората, бавно набиращ височина. А другият въздухоплав измени курс и се насочи право към тях. По какъв начин успяваше да променя посока?

Минутите се разтеглиха в мъчителна бавност. Балонът улови съвсем слаб ветрец и се понесе отвъд гората. А въздухоплавът се приближаваше. Ниш можеше да различи хуманоидни фигури в гондолата му. Човеци или аахими? И ако бяха човеци, приятели или врагове?

Механикът приготви меча на С’лоунд, макар че това оръжие нямаше да му е от голяма полза срещу арбалетчиците. Брадичката все още го болеше от отровата, с която го бе наплюл нилатлът.

Въздухоплавът се изравни с тях и се извъртя. Най-малко дузина войници, въоръжени с копия и арбалети, застанаха по протежение на борда му. Гърлото на Ниш пресъхна.

— Какво по дяволите правиш? — ревна познат глас.

Крил-Ниш се втренчи в лицата. Строен мъж с изпити черти разбута бойците.

— Не зяпай като малоумен. Спусни се.

Това беше Ксервиш Флид, скрутаторът.

Ниш дръпна освобождаващото въже и балонът се понесе надолу. Какво правеше тук скрутаторът? Крил-Ниш още не бе подготвил оправдание.