Бъдеще [bg]

Продължавам нататък.

Евтин бордей под табелата на модна агенция. Общежитие на гастарбайтери. Кръчма с живи хлебарки. Слизане с половин етаж... Малка врата без табела.

Като че ли е тук.

Аз съм в същото онова тъмно ниско коридорче, откъдето заедно със звеното влязохме в апартамента на Рокамора. Преминавам с отмерена крачка - за да не привличам внимание -покрай десетки затрупани с вехтории аварийни и резервни изходи на някакви безименни и несигурни светове. Бучат вентилатори. Шумолят плъхове. Броя вратите. Намирам я - същата е. Манекен, велосипедна рамка, столове. Ето че сме вкъщи.

Позвънявам.

- Волф?

Боси крака бързат, шляпат по пода. Мълча, за да не я изплаша. Вратата се отваря.

- Здравейте. Аз съм от социалната служба.

Тя ме гледа объркано, не разбира какво съм й казал. Цялата е омазана в протекъл черен туш - гримирала се е, за да забрави какво се е случило с нея, но после така или иначе си е спомнила - и носи смачкана мъжка риза на голо. Остри рамене, тънки крака, скръстени на гърдите ръце.

- Ще разрешите ли да вляза?

- Не съм викала социалната служба.

Не бива да се задържам дълго пред камерите. Промъквам се вътре, преди тя да успее да съобрази какво става. На пода в антрето има сгънато одеяло, до него - изпразнена бутилка с неизвестна гадост.

Проекторът работи: анимирани модели на холивудски актьори от двайсети век играят някаква историческа драма на фона на нарисувани декори. На актьорите също им е останало малко, за да доживеят до безсмъртието. Така че на тях вече им е все едно, но пък наследниците им сега заработват, като дават под наем цифровите чучела на своите предци.

- Не съм викала социалната служба! - мърмори упорито Анели.

- При нас постъпи сигнал. Длъжни сме да проверим. - Усмихвам се учтиво.

Бегло оглеждам помещението. Има ли тук камери? Вратата към спалнята е открехната. Отивам там. Прозорецът е отворен, гледката е към вътрешен двор. На леглото - свити на руло чаршафи, подгизнали от кръв.

- Там има кръв. - Обръщам се към нея. - Ваша ли е?

Тя мълчи, присвива очи, опитва се да фокусира погледа си върху мен.

- Трябва да отидете на лекар. Пригответе се.

Да я отведа оттук. Да я отведа, преди да е нахълтала полицията, преди дублиращият отряд от чистачи на Шрайер да успее да намери апартамента. Да я отведа там, където няма камери за наблюдение, където няма странични наблюдатели, където мога да остана насаме с нея.

- Твоят глас... Познаваме ли се?

- Извинете?

- Познавам гласа ти. Кой си ти?

Езикът й се заплита и тя едвам стои на краката си, но това е добре за мен. Да излезеш на глава с пиян, е трудна работа, но пък после ми предстои да я мъкна през места, гъмжащи от всякаква сган, и е по-добре случайните свидетели да вярват на мен, а не на нея.

- Не се познаваме.

- Защо си с очила? Свали ги, искам да те видя.

Има ли тук камери? Успели ли са да натъпчат с камери апартамента на Рокамора и отвътре? Ако да, ще имат неопровержимо доказателство, че съм бил тук.