Свидетел на огъня [bg]

— Трябва да легна.

Елин не казва нищо, когато той я слага в леглото и бавно събува обувките ѝ.

— Ще ти помогна — промълвява тихо Насим.

Елин се преструва на по-пияна, отколкото е, просто лежи, без да помръдва, сякаш не забелязва, че той разкопчава роклята ѝ с треперещи ръце.

Чува тежкото му дишане и се пита дали Насим ще се осмели да я докосне, да се възползва от опиянението ѝ.

Лежи неподвижно в леглото в златистите си бикини и го гледа сякаш през люлееща се мъгла, след което затваря очи.

Насим промърморва нещо и тя усеща, че пръстите му са леденостудени от нервност, докато смъква бикините ѝ.

Наблюдава го с премрежени очи как се съблича. Тялото му е със силен слънчев загар, сякаш е работил на полето. По момчешки слаб е, на рамото има сива татуировка на окото на Уджат.

Сърцето ѝ започва да бие по-силно, когато той промърморва нещо и се качва в леглото. Може би е редно да го възпре, ала същевременно желанието му я ласкае. Помисля си, че няма да му позволи да проникне в нея, а просто ще го остави да я гледа и да мастурбира като момче.

Опитва се да съсредоточи вниманието си върху това, което се случва, да се наслади на мига. Насим диша учестено, внимателно разтваря бедрата ѝ и тя му се отдава.

Влажна е, съвсем хлъзгава, ала същевременно желанието ѝ намалява. Той ляга върху ѝ и Елин усеща как членът му се опира в срамната ѝ кост, топъл и корав. Бавно се изплъзва и събира бедра.

Отваря очи, среща уплашения му поглед, след което отново ги затваря.

Предпазливо, сякаш за да не я събуди, той пак разтваря бедрата ѝ. Тя се усмихва на себе си, оставя го да гледа, усеща го над себе си и изведнъж Насим просто се плъзва вътре в нея.

Тихичко простенва и долавя силните удари на сърцето му, когато ляга отгоре ѝ.

Той е в нея и мигновено започва да пъшка задъхано.

Става ѝ неприятно, би искала да го желае, но Насим прекалено много бърза, тласъците му са енергични, твърде силни. Самотата успява да я настигне и възбудата ѝ изчезва. Просто лежи неподвижно, докато той свършва и излиза от нея.

— Извинявай, извинявай — прошепва Насим и събира нещата си. — Мислех, че искаше…

„И аз си мислех така“ казва си тя наум, но няма сили да отговори. Чува как той бързо се облича и се надява, че просто ще си тръгне. Иска да стане и да се изкъпе, а после да се моли на Бог Вики да е жива, докато заспи.