Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Три [bg]
Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Три [bg]

Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:

Брой до три. Играеш или умираш. Поеми си дъх… Кевин Парсън пътува с колата си в един късен летен ден, когато внезапно мобилният му телефон звъни. Непознат мъж, който се идентифицира като Слейтър, просъсква в ухото му: „Ще поиграем на една игра, Кевин. Имаш точно три минути да изповядаш пред света своя грях. Ако откажеш, колата, в която си, ще полети във въздуха“. Край на разговора. Признай си… Кевин е в паника. Кой може да е този човек? Откъде знае номера му? Какъв грях? Каква изповед, пред кого, защо? Затвори очи… Подгонва машината бясно и едва успява да намери празно място в далечния ъгъл на един паркинг. Изскача навън и след миг — точно три минути след обаждането — страхотен взрив пръсва колата му на парчета. И животът му се превръща във вихрено пътуване към ада. Брой до три. Играта започва. От автора на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — една мощна притча за доброто, злото и човешката душа, разпъната между тях.
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 137
Перейти на страницу:

Кевин се замисли за плана на Сам. От една страна беше хубаво, че прави нещо — каквото и да е — вместо само да чака. В това имаше смисъл. От друга страна, не вярваше, че Слейтър ще спазва собствените си правила. Може би Сам го познаваше по-добре, но тук ставаше въпрос за собствения му живот.

— Защо просто не изключихме телефона и не си останахме вкъщи?

— Той щеше да намери начин да се свърже с теб.

— Пак може да намери.

— Вероятно. Но по този начин успяхме и да те измъкнем оттам. Единственото нещо, от което се нуждаем сега, е време. През последните двайсет и четири часа изскочиха толкова много нови улики, но ни трябва време.

Отново ние.

— Не мислиш ли, че поне на Дженифър можехме да кажем?

— Приеми го като един вид тест. Прекъсваме всички контакти, а след това постепенно започваме да ги възобновяваме. Слейтър ще се изгуби, стига да не е вече по петите ни. Противниците му ще изчезнат. Може да злобее и да озверее, но няма да играе играта без теб. Ще добавим и други хора към кръга и така ще видим дали Слейтър не знае повече, отколкото трябва. Разбираш ли ме?

— Ами ако е сложил бръмбари в колата?

— Значи го е направил днес, под носа на ФБР. Нали тази сутрин я претърсиха, забрави ли?

Кевин кимна. Идеята започваше да му харесва.

— И ние изведнъж изчезваме, а?

Тя се ухили.

— Да, изведнъж.

— Както когато се измъквахме навън през нощта.

След около половин час стигнаха до един старомоден хотел — стара викторианска сграда, която беше преобразувана и разширена до четирийсет стаи. Когато спряха на паркинга, часът беше шест и десет. От Тихия океан се носеше хладен, солен бриз. Сам се усмихна и измъкна сака си.

— Имат ли свободни стаи? — попита Кевин.

— Имаме резервации. Апартамент с две спални.

Той погледна към хотела, а после към океана. На стотина метра северно от тях се виждаше бензиностанция „Коноко“ с ресторант „Тако Бел“. На петдесетина метра на юг имаше занемарен грил ресторант. Край тях минаха две коли, лексус и мерцедес. Хаосът на Лонг Бийч му се струваше толкова далеч.

— Хайде — рече Сам. — Да се настаняваме и да си намерим нещо за хапване.

Половин час по-късно те седяха един срещу друг в уютното кафене на хотела, зареяли погледи към замъгления хоризонт. Бяха оставили изключените си мобилни телефони в стаята. Тя все пак носеше със себе си служебния пейджър, но Слейтър не можеше по никакъв начин да се свърже с тях. Като че ли простичкият план на Сам не беше чак толкова лоша идея.

— Какво ще стане, ако аз просто изчезна? — попита Кевин, разрязвайки дебелата си телешка пържола.

Тя бодна малко парченце пилешко в разтопено сирене, лапна го и попи устните си със салфетка.

— Просто да изчезнеш, докато го намерим?

— Защо не?

— Защо не. Да го оставим на сухо. — Тя отпи от студения си чай и си бодна още едно парченце. — Би могъл да се преместиш в Сан Франциско.

— И без това животът ми тук е съсипан. Не виждам как ще продължа образованието си в семинарията.

— Съмнява ме ти да си първият им студент, който е разкрил греховете си.

— Типичната изповед не включва и признаване на убийство.

— При самозащита. А и доколкото ни е известно, той е оцелял.

— Изповедта ми прозвуча доста зловещо. Мисля, че с мен е свършено.

— И с какво убийството е по-различно от клюката? Не беше ли това основната ти позиция в спора с декана? Ти не си по-способен на зло от епископа, забрави ли? Убийство, клюкарстване — каква е разликата? Злото си е зло.

— Злото си е зло, докато е в класната стая. Щом излезем в реалния свят, клюките дори не се приемат за зло.

— Точно по тази причина всеки добър детектив се е научил да вярва на фактите, а не на чувствата. — Тя продължи да си похапва. — Но и в двата случая не мисля, че можеш да избягаш. Той ще те проследи. Така стават тези неща. Ако вдигнеш залога, е много вероятно той да го вдигне двойно.

Кевин погледна през прозореца. С изключение на хоризонта, всичко останало беше потънало в мрак. Спомни си думите на Дженифър. Изкарай го на светло, беше казала тя.

— Като животно на лов — каза той.

— Само че ти не си животно. Имаш същите качества като него.

— Дженифър ми каза, че при първа възможност трябва да му видя сметката. — В гърдите му бушуваше гняв. Беше стигнал чак дотук, беше работил толкова усърдно, беше успял да се измъкне от най-дълбокото отчаяние, само за да бъде похитен от някакъв призрак от миналото.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)