Три [bg]

Къде беше Саманта? Позвъни й два пъти и всеки път беше прехвърлян на гласова поща. Отчаяно искаше да поговори с нея за посещението си на Бейкър стрийт заедно с Дженифър. Тя щеше да го разбере. И Дженифър беше проявила разбиране, но Сам щеше да му помогне да разгадае тези нови чувства.

Той отиде до хладилника, отвори го и извади еднолитрова бутилка „Севън ъп“. Крайности. Омразата към Слейтър, която се надигаше в гърдите му, изобщо не беше изненадваща. Какво би могъл да изпитва към някой, който едва не беше убил не само него, но и безброй други хора по незнайни причини? Ако Слейтър спре да се държи като идиот и му обясни за какво става въпрос, Кевин би се справил. Но кретенът се криеше зад тези глупави игри и Кевин започваше да губи търпение. Предишния ден беше твърде шокиран, за да прояви гнева си. Обичайна форма на отрицание, беше казала Дженифър. Шокът поражда отрицание, което от своя страна уталожва гнева. Но сега отрицанието поддаваше пред гнева към врага, който отказваше да се покаже.

Кевин си наля една чаша „Севън ъп“, изпи я на няколко големи глътки и остави шумно чашата на плота.

Прокара пръсти през косата си, изсумтя и тръгна към всекидневната. Как би могъл един човек да създаде толкова поразии само за един ден? Слейтър по нищо не се различаваше от терористите. Ако Кевин притежаваше пистолет и Слейтър се осмелеше да се изправи срещу него, той беше повече от сигурен, че без никакви угризения ще пусне един куршум в лицето му. Особено ако той беше момчето. Кевин неволно потрепери. Трябваше да се върне и да се убеди, че този вонящ плъх е мъртъв. Щеше да е в правото си, ако не според закона, то пред очите на Бог. Обърни и другата буза не трябва да се прилага към откачени канални плъхове с ножове в ръка, които лижат прозорците на момичетата от квартала.

Слейтър го подслушваше, нали? Кевин огледа стаята и се спря до прозореца.

— Слейтър? — Гласът му отекна в стъклото. — Чуваш ли ме, Слейтър? Слушай, побърканяк такъв, не знам защо ме дебнеш или защо се страхуваш да си покажеш лицето, но така доказваш само едно нещо. Ти си канална вода. Ти си бъзлив негодник, който се страхува да се покаже пред противника си. Хайде, миличък! Ела да ме хванеш!

— Кевин?

Той се обърна. Сам стоеше до задната плъзгаща се врата и го гледаше. Не беше чул кога е влязла.

— Добре ли си? — прошепна тя.

— Разбира се. Извинявай, просто разговарях с нашия приятел, в случай че ме слуша.