Един от 100 [bg]

Поредното тракането на клавиши бе последвано от мълчание, после Фридман доволно обяви:

— Виж ти, имаме някой си Е. Дж. Нътел от Мобийл.

Инициалите на Нелсън и бащино име, получено от анаграма! Сърцето ми лудо затуптя.

— Бил е тук през май, платил е за четири нощувки — добави бившият агент, който мразеше провинциалните ченгета, и ми издиктува датите.

— Как е платил — в брой или с кредитна карта?

— В брой при освобождаване на стаята.

— Необичайно ли е? — попитах, макар да се досещах за отговора.

— Ами… да. Случва се на някой селяндур да му провърви в казиното, тогава решава да отседне при нас вместо в скапаната странноприемница. Правим копие на кредитната му карта. Ако плати сметката в брой, скъсваме копието. Остава формулярът, който е попълнил на регистратурата — вписани са адресът и местоработата на клиента. В графата „месторабота“ Елтън е написал: „Бейсайд Кънсалтинг“, Уотър Стрийт № 321, град Мобийл.“

Записах си данните и попитах:

— Има ли нещо друго интересно, колега Фридман?

— Ако се съди по сметката, която Нелсън е платил, сигурно е изкарал царски. Като гледам какви ястия си е поръчвал да му занесат в стаята, май не е останало нещо, което да не е опитал. Същото се отнася и за напитките, които също са били доставяни в стаята. За четири дни двамата са профукали над три бона.

— Двамата ли?

— Първата вечер е поръчан само един ордьовър и салата, другите три вечери поръчките са били за двама души. Освен ако твоят човек не страда от раздвояване на личността, засягащо и апетита…

— Ясно.

— Във всеки случай изглежда, че двама души от стая… пардон, апартамент 519, са поръчвали храна. Между другото една нощувка в апартамента струва близо пет стотачки.

— Като професионалист как виждаш нещата?

— Много просто — двама души си взимат стая в хотел, окачват на вратата табелката с надпис „Не влизай“ и се отдават на забавления, без да си подадат носовете навън.