Гордост [bg]

Ако е все още там, ти ще го чуеш, защото той много ръмжи и сумти, докато яде, така че няма начин да не разбереш, но ако не чуеш нищо, отвори полека вратата, този път по-широко, ослушай се и хубаво огледай стаята. Ако е вътре, но не помръдва, тогава не влизай, върни се веднага тук, при мен, и аз сам ще се обадя в Дружеството за защита на животни.

С лъвовете човек никога не може да е сигурен; възможно е да спи, но като отвори очи, като те види, какво ли ще направи? Не смятам, че би наранил някого, но от друга страна пък, той от бебе не е гладувал толкова дълго.

Сали слуша с ококорени очи.

— А какво да направя, ако го няма?

— Тогава иди при собственика на бунгалото и се обади в Дружеството. Вече можеш и сама да обясниш какво се е случило.

— Ще ме арестуват ли?

— Не, ти ще кажеш, че аз съм те изпратил, но съм сигурен, че Тъфи ще е там. Гладен и неспокоен. Освен това, сто на сто се чувства и самотен. Никога през живота си не е оставал сам за толкова дълго.

— Май че наистина той е най-добрият ти приятел, а?

— Да. Аз трудно се сприятелявам. Познавам много хора, които харесвам, мисля, че и те ме харесват, но приятели не ставаме или може би ставаме, без да разбера.

— Аз съм ти приятелка, Стюре.

Кеп я поглежда и дъхът му спира. От години никой не го е наричал Стюре. Сваля очи от нея. Да можеше да избяга от това легло; страх го е, а в същото време нещо в него стърже, стърже като гуми на остър завой, когато си джанта до джанта със съперника.

— Дано е така, Сали. А ако успееш да спасиш Тъфи, аз никога няма да забравя това.

При тези думи Сали се обръща и излиза от стаята. Кеп се отпуска на леглото и се опитва да събере мислите си. Последният половин час го е объркал повече, отколкото ужасът, когато излетя от пистата и колата му избухна в пламъци. Чувства, че нещо ново става в живота му, започна с Тъфи, а сега и това момиче.

Сали много лесно открива бунгалото с номер тринадесет. По всичко личи, че никой от регистрацията не я е забелязал. Бунгалото е едно от най-задните, съвсем до пустеещите, обрасли с пинии земи, които са така типични за тази част на Ню Джързи.

Застава пред вратата и внимателно се ослушва, но не чува нищо. Развива месото, както й е казал Стюре, после пъхва ключа и бавно го завърта. Отваря вратата и муцуната на лъва Тъфи цъфва пред очите й. Тя се уплашва, стресва, изненадва, и то до такава степен, че за малко да пусне вратата и да избяга, но се овладява, поставя месото на земята, до самия праг и го побутва с крак навътре. Тъфи мигновено се нахвърля на каймата, лапа и гълта, ръмжи и сумти от удоволствие. Докато яде, на два пъти вдига очи към нея. И двата пъти Сали е готова да тръшне вратата и да хукне, но Тъфи продължава най-вглъбено да се занимава с каймата.