Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 122
Перейти на страницу:

Тогава Кеп взима хапки от месото и започва да ги пъха в устата му. Поставя ги върху езика, но навътре, след млечните зъби, за да влизат сами в гърлото му, щом лъвчето рече да преглътне. Така, преди да заспи, успява да му набута в устата цяла шепа кайма.

Вече е два след полунощ и Кеп е уморен; сложил е лъвчето в леглото си и с четката, която купи от магазинчето на кея, разресва лъвската козина, като разплита възлите и сплъстените косъмчета. Най-накрая лъвчето добива доста представителен вид. Представителен за гроба, мисли си Кеп. Загасва лампата и си ляга.

На сутринта го събужда грапав език, който облизва едната му страна. Лъвчето. Изправило се е на задните си лапи в леглото до Кеп. Очите му, макар и още помътнени от синкав оттенък, са широко отворени, разсънени и разбиращи. Стои на лапите си, доста несигурно наистина, но все пак се крепи.

Кеп протяга ръка и го дръпва за ушите.

— Хей, приятел, нали щеше да умираш? Какво си се изправил в леглото и сигурно се каниш да ме ядеш, а?

Кеп се изтърколва от леглото и веднага намира шишето с мляко. Лъвчето така лакомо засмуква биберона, че още малко и ще го разкъса, а с едната си лапа бута ръката на Кеп настрана. Вижда се, че здравата е изгладняло.

— Я го виж ти, ама ти си било много жилаво животинче. Ако оживееш, ще ти викам Тъфи20.

Кеп се замисля за това, че много скоро може да се окаже собственик на живо, горе-долу здраво лъвче, което тепърва има да расте. Нещо, което не му беше влизало в сметките до този момент. Изважда останалата от снощи кайма и я слага на пода. Тъфи я подушва, вдига очи към Кеп и заобикаля леглото.

Кеп вижда, че е свършил работата си в единия ъгъл на стаята.

— О, господи, само това ми липсваше!

Почиства изплескания от Тъфи под, след това се къпе, облича, а лъвчето ходи по петите му навсякъде из стаята. Мисли си, че трябва да купи още храна, освен това нашийник и верижка за зверчето. На следващия ден го чака състезание на дъсчената писта в Бевърли Хилс. Трябва да се яви при отбора си и да помогне при експедирането на колите и екипировката.

Кеп пак излиза от задния вход, мушва Тъфи в колата, която е взел за през нощта, и влиза през официалния вход, за да си плати сметката. По пътя купува кило и половина месо и две бутилки мляко. Сега ще трябва повече да побеждава, защото го чака още едно гърло.

И на пистата в Бевърли Хилс Кеп наистина побеждава. Това е първият му голям успех в последните пет състезания и затова решава, че Тъфи му носи късмет. Представя го на съотборниците си. Те не изглеждат очаровани от факта, че ще трябва да преживяват в компанията на един лъв, макар и малък, но с победителя в такова голямо състезание обикновено не се спори. Въпреки всичко на Кеп никак не му е лесно с този лъв. С жените не му върви много, но затова пък по всичко личи, че с лъвовете ще му потръгне.

През следващите няколко седмици Кеп е на път. С откритата си кола пътува за Мейуд, недалеч от Чикаго, където го чака състезание. Тъфи е до него на предната седалка. На всеки два часа, дори и по-малко, той спира, за да нахрани лъвчето, да среше козината му и да му даде възможност да си свърши работата. Тъфи вече е започнал да се държи като истински лъв, което ще рече, че прекарва почти цялото си време в сън, но когато не спи, седи изправен на предната седалка и гледа право напред или следи бягащия встрани пейзаж. По пътищата няма голямо движение, но случи ли се да мине кола, Тъфи вторачено изглежда пътниците в нея, както и те него.

Повечето от пътищата са павирани, но въпреки това Кеп спуква гума на три пъти, което е съвсем нормално за тогавашните условия.

Понякога, докато шофира, лъвчето поставя тежката си лапа върху ръката му, като че ли иска и то да помага. Към края на пътуването Тъфи вече е позагладил косъма.

Кеп не изпитва никакъв страх от Тъфи и това също е един от неговите проблеми — той никога не знае кога от какво да се бои. Тъфи също като че ли не изпитва страх от Кеп.

В Мейуд отново е първи. В известен смисъл, но това си го знае само той, Кеп се състезава заради Тъфи; с победата сякаш иска да изкупи вината си за това, че го е заключил в едно бунгало извън града.

Не е толкова глупав, че да се настани в хотела заедно със съотборниците си. Те направо ще откачат, като го видят да влиза във фоайето с лъв на верижка. Кеп обаче е убеден, че да има лъв вместо обикновено домашно животно, е работа точно и само за него. Това напълно отговаря на начина, по който сам гледа на живота си. Тъфи в най-голяма степен отразява любовта му към животните, нуждата му от риск и влечението му към опасностите.

вернуться

20

Як, жилав, здрав (англ.). Б.пр.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)