Гордост [bg]

Той си поръчва още едно питие. Кеп разстила банкнотите на бара и му ги оставя. Вече съжалява за покупката. Знае, че не е пиян, но като си помисли човек, какво ще прави с това бебе на ръце? Ясно, че то ще умре след ден-два, но дори и така да е, как ще успее да го вкара незабелязано в хотелската си стая? И какво ще го прави през деня? Не може да пътува из страната с лъв в колата си.

Моментно колебание и морякът светкавично прибира парите от тезгяха.

— Добре, приятел, не ти е честен пазарлъкът, но така или иначе, на̀, влачи. И да му даваш по две бутилки мляко всеки ден плюс малко месо. Ето ти шишето и няколко гумени биберона.

Бърка в моряшката чанта, която е оставил в краката си.

— И нощем да спи на топло, не забравяй, че идва от горещите страни. Мога да ти кажа, че е мил като котенце, но все пак внимавай с тия негови лапи; понякога се забравя, а ноктите му са страшно остри.

Навива единия си ръкав и показва дълги издрани бразди по цялата дължина до лакътя. Моряците на бара се изсмиват, дето тоя мухльо с кожената шапка се хвана толкова лесно на въдицата. За какво му е дотрябвало на него това лъвче? По нищо не се различава от улична котка, само дето е по-едричко.

Морякът смъква ръкава на ризата си.

— Ето, приятел, пий едно от мене.

Кеп приема и гаврътва чашата си на един дъх. Притиснал е лъвчето към гърдите си; по равномерното му дишане разбира, че е заспало. Празното му коремче се издува и прибира. Кеп се учудва, че тялото му е толкова дълго, защото то е още съвсем малко. Като си поема дъх, виждат се ребрата на гръдния му кош, а кожата на хлътналото му тумбаче виси на меки кадифени гънки. Решава моментално да се маха, да купи мляко, малко месо, една четка за коса и бързо да прибере лъвчето в хотела.

Тръгва си изпроводен от аплодисменти и дюдюкания. Купува каквото трябва от едно магазинче на крайбрежната улица, за което знае, че работи до полунощ. Обикновено от там си купува солети и лимонада, за да има нещо за хапване, когато не може да спи. Възрастният собственик на магазинчето не може да повярва, че Кеп държи в ръцете си истински жив лъв. Уж му е интересно, но повече го е страх. За първи път в живота си Кеп се натъква на масовата страхова невроза от големи котки, която се шири между хората.

Кеп се вмъква незабелязано в хотела, като минава през задния вход. Бързо налива малко мляко в шишето с биберона, което морякът му даде гратис. Лъвчето е унесено или може би вече умира, затова Кеп едва успява да го накара да суче; ала след първите няколко глътки то на бърза ръка изпразва бутилката и не само първата, а и втората. След това Кеп изважда пакетчето от половинка мляно месо, развива го и го оставя на земята. Навежда се и слага лъвчето на килима, но то тутакси тупва на една страна. Толкова е изнемощяло, че не може да стои на краката си.