Ханибал - врагът на Рим

Глиганът обаче се оказа бърз.

Час по-късно още не го бяха видели. Следата на животното ги беше отвела до място, където гората оредя и запълзя нагоре по планинския склон, след което се изгуби. Голямата площ голи камъни означаваше, че шансовете им да я открият отново са нищожни.

Квинт погледна потъмняващото небе и изруга.

— Скоро ще се наложи да се откажем. Не искам да прекарвам нощта тук. Да се разпръснем. Това е може би най-добрата ни възможност.

Аврелия отиде отляво на Квинт, а Ханон бавно тръгна вдясно от него. Не откъсваше поглед от земята, но в продължение на двеста крачки не видя нищо. Погледът му се насочи към склона над него. Земята беше покрита с рехава трева, ставаща само за овце или кози.

Намръщи се. На известно разстояние над тях видя малка дървена постройка, частично скрита от хвойни и борове. От дупката на покрива ѝ мързеливо се изнизваше дим. Около нея имаше огради — кошари за овце. Това не го изненада. Подобно на стадата на повечето земевладелци, тези на Фабриций бродеха по хълмовете през пролетта и лятото, съпровождани от овчари и кучетата им. Импровизирани колиби и кошари можеха да се видят често и служеха за подслон при лошо време и за защита от вълци. За свое изумление обаче Ханон чу блеене. Погледна небето. Беше твърде рано животните да са се прибрали от паша. Погледна към Квинт, който още се оглеждаше за глигана. Аврелия беше далече зад него и сякаш също не беше видяла нищо.

Ханон се канеше да подсвирне тихо, когато нещо го спря. Вместо това се върна бързо при двамата римляни.

— Видя ли нещо? — попита Квинт.

— Овцете горе са прибрани в кошарата — каза Ханон. — Не е ли малко рано?

Квинт заслони очи с длан.

— В името на Юпитер, прав си — призна той, раздразнен, че не е забелязал пръв. — Либон е овчарят по тези места. Добър човек, който не бяга от работа.

Стомахът на Ханон се сви.

— Това не ми харесва. — Квинт свали торбата от гърба си и я изсипа на земята. Разви наметалото си. Внимателно затъкна гладиуса в колана си и даде другия на Аврелия. — Сигурно няма да ти потрябва — каза с престорено уверена усмивка. Огъна лъка с коляно и опъна тетивата. В колчана имаше десет стрели. Предостатъчно.

— Какво има? — настоятелно попита Аврелия.

— Може би нищо — успокои я Квинт. — Просто ще взема Ханон да проверя онази колиба.

В очите на Аврелия се изписа страх, но когато заговори, гласът ѝ беше спокоен.

— А аз какво да правя?

— Стой тук — нареди Квинт. — Скрий се. В никакъв случай не идвай след нас. Ясно ли е?

Тя кимна.

— Колко да чакам?

— Четвърт час, не повече. Ако дотогава не сме се върнали, тичай колкото можеш по-бързо към вилата. Намери Агесандър и му кажи да доведе много хора. Добре въоръжени.

При тези думи самообладанието на Аврелия се пропука.

— Не ходете там — прошепна тя. — Да идем заедно да извикаме Агесандър.

Квинт се замисли за момент.

— Либон може да е в опасност. Трябва да проверя — заяви той и потупа Аврелия по ръката. — Всичко ще е наред, спокойно.