Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Квинт и Аврелия успяха да се разходят още три пъти до поляната преди връщането на Фабриций след седмица. Атия беше толкова доволна от кошницата гъби, че Квинт настоя Ханон да идва с тях всеки път. Самият Ханон нямаше абсолютно нищо против. Аврелия беше дружелюбна, а и отношението на Квинт към него малко се промени. Не беше точно топло, но надутото му държане, което Ханон едва понасяше, вече го нямаше. Не можеше да каже дали причината е споменаването, че му е длъжник.
Макар връщането на Фабриций да означаваше край на тайните разходки, Ханон със задоволство научи, че господарят му скоро отново ще трябва да пътува за Рим. Докато прислужваше на вечеря, дочу, че дебатът в Сената за Ханибал вече е постоянен и че някои фракции са за преговори с Картаген, а други настояват за незабавно обявяване на война.
— Това е много по-интересно от намирането на подходящ съпруг за дъщерята на провинциален благородник — сподели Фабриций с Атия.
Аврелия едва успя да прикрие ликуването си, но майка ѝ сви устни.
— Никой подходящ ли не намери?
— Намерих предостатъчно — увери я Фабриций. — Просто ми трябва още време, за да избера.
— Искам да знам кои са най-добрите кандидати — каза Атия. — Мога да пиша на майките им. Да уредя среща.
Фабриций кимна и каза:
— Добре.
„Дано да отнеме цяла вечност — замоли се Аврелия. — А междувременно аз ще се упражнявам с Квинт“. С радост беше открила, че я бива с меча, и изгаряше от желание да продължи с тренировките.
Реакцията на брат ѝ обаче беше противоположна.
— Колко дълго ще те няма? — навъсено попита той.
— Не съм сигурен. Може би седмици. Но определено ще се върна за Сатурналиите.
Квинт го погледна ужасено.
— Но до тях има месеци!
— Не е краят на света — рече Фабриций и го тупна по рамото. — И без това следващата пролет ще започнеш военното си обучение.
Квинт понечи да възрази, но Атия се намеси.
— Работата на баща ти е много по-важна от желанието ти да размахваш гладиуса. Бъди доволен, че сега е тук.
Квинт с неохота замълча.
Родителите им наведоха глави един към друг и се заприказваха за нещо.
„Сигурно обсъждат евентуалните ми съпрузи“, яростно си помисли Аврелия, срита Квинт под масата и му каза само с устни: „Ще можем да ходим по-често на поляната“. Когато той повдигна вежди, тя повтори думите и мушна въображаем меч към него.
Накрая Квинт разбра и намусената му физиономия се смени с по-весела.
Ханон се надяваше Квинт и Аврелия да взимат и него. Агесандър не можеше да му направи нищо, когато беше с тях.
Нещо повече, самият той беше започнал да се наслаждава на излетите.
— Още ли мислиш, че идеята е добра? — попита Атия, когато децата си отидоха.
Фабриций се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Сам каза, че в момента няма нито един подходящ, който да проявява интерес към намирането на жена.
— И какво?
— Може би е по-добре да го оставим за след половин или една година?
Той се намръщи още повече.
— И каква полза от това? Да не би да искаш да ми кажеш, че си започнала да размисляш?
— Аз…
— Именно!
— Помниш ли каква беше причината да се оженим, Фабриций? — меко попита тя.
На лицето му се изписа гузна физиономия.
— Разбира се, че помня.
— Защо тогава се изненадваш, че ми е трудно да си помисля как карам насила Аврелия да се омъжи против волята си?
— И на мен ми е трудно — въздъхна той. — Но знаеш защо го правя.
Атия също въздъхна.
— Опитвам се да направя нещо добро за семейството. А не мога с този огромен дълг на главата ми.
— Винаги можеш да се обърнеш към Марциал за помощ.
— Може да дължа хиляди дидрахми на онзи лихвар от Капуа, но все пак имам и гордост! — отвърна той.
— Няма да паднеш в очите на Марциал с молбата си.
— Направя ли го, изобщо няма да мога да го погледна в очите.
— Не е като да си пропилял парите на зарове или на състезания на колесници! Трябваха ти заради ужасната суша преди две години. Няма нищо срамно в това да му кажеш, че нямахме реколта за продаване.
— Марциал не е земеделец — каза Фабриций. — Би могъл да разбере, ако проблемът ми беше с недвижими имоти, но това…
— Можеш да опиташ. В края на краищата той ти е най-старият приятел.
— А приятелят е най-неподходящият човек, от когото да поискаш заем. Няма да го направя. — Той я изгледа. — Ако не искаме да изгубим стопанството след няколко години, единственият ни изход е да омъжим Аврелия в някое богато семейство. Само по себе си това ще е достатъчно да накара лихваря да отложи връщането на заема.