Край Тихия океан

Човекът, който ми отговаряше, изчезна зад статуите на божествата. Чух как изскърца някаква врата и после той се появи заедно с пленничката.

— Goeden avond — good evening, mesch’schurs! [132] — поздрави ни тя на холандски и английски като хвана с ръце от двете страни краищата на дългата си рокля и направи много дълбок кникс. [133]

— Goeden avond, mejuffrouw! [134] — отвърнах аз и като събрах оскъдните си познания по холандски, я попитах:

— U bent uit Nederiand? [135]

Капитанът ме погледна учудено, защото заговорих една португалка на холандски, но още от пръв поглед бях разбрал, че си имахме работа с холандка. Това широко червендалесто лице, тази възпълна фигура, правата руса коса, сините очи, големите длани и стъпала — невъзможно беше да вземеш тази жена за португалка даже и облеклото й да не беше типично холандско. Човек можеше веднага да се обзаложи, че тя бе от обслужващото съсловие. В никакъв случай не беше жена на богат португалски търговец. Тук сигурно ставаше въпрос за някакво недоразумение.

Щом чу родния си език, лицето й светна от радост и подавайки ми ръка за поздрав, тя попита:

— Bent U ook een nederlander? [136]

— Neen, ik ben een duitscher. [137]

— Een duitscher? Oh, ik kaan ook duitsch spreken. Ik war in Berlin twee jaar und drie wekeh kochin. [138]

— Как попаднахте от Берлин в Китай?

— Заминах от Берлин за Хертогенбош и оттам за Амстердам, където започнах да работя като готвачка в дома на богат търговец. После той се пресели в Капската провинция, където имаше някакъв роднина, чиято банка трябваше да поеме. Но семейството му измря и аз се запознах с жената на търговец от Лисабон, която ме взе със себе си в Макао.

— Виж ти! Доста сте обикаляли по широкия свят. И досега бяхте при онази жена, така ли?

— Да, до преди три дни.

— Ами как попаднахте тук?

— Бяхме на разходка. Тогава се появиха тези разбойници и ме отвлякоха.

— Какво стана с вашата господарка?

— Избяга.

Сега вече този случай ми се изясни. Драконите бяха хвърлили око на богатата жена на търговеца, която като португалка сигурно беше далеч по-слабичка от нашата дебела холандка. Но понеже китайците смятат пълнотата на тялото за най-важната предпоставка за женската красота, поради което там всяка по-изискана и знатна жена полага усилия да придобие по-закръглени форми, те сигурно бяха объркали прислужницата с господарката и бяха отвлекли холандката и оставили да избяга португалката.

— Как се казва господарят ви?

— Петро Хонйойс.

— Как са могли да ви нападнат насред града?

— Беше късен следобед малко преди смрачаване.

— И какво направиха с вас?

— Увиха ме в някакво одеяло и ме отнесоха в лодката си, а после ме докараха тук.

— И оттогава стоите затворена зад този зид?

— Да. И се отнасят към мен невиждано зле. Никой не ме посети, никой не ми донесе ядене. Не можех да спя, защото непрекъснато се викаше и тичаше насам-натам, тъй че станах кожа и кости. Щом се върна в Макао незабавно ще поискам да накажат тази шайка негодници!