Идеалната съпруга
- Автор: Александер Виктория
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Торнадо»
- ISBN: 954-19-0027-5
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Идеалната съпруга». Краткое содержание книги:
Тя бе обзета от радост и й се прииска да отметне глава назад и да се разсмее. Някъде в дълбините на сърцето си той несъмнено изпитваше нещо към нея. И щом това беше възможно, някой ден сигурно щеше да я обикне.
— Ако се чудиш дали да нарушиш едно от условията на брака ни… — Тя сви рамене и му хвърли подканващ поглед. — Открих, че уединението не е толкова привлекателно.
Той се втренчи в нея за няколко секунди, сякаш се опитваше да проумее значението на думите й. След това внезапно разбра. С едно движение на ръката си Никълъс изпрати подноса на пода. С другата си ръка придърпа Сабрина към себе си, докато тя не се озова върху тялото му. Едрите й гърди се притиснаха към мускулестия му гръден кош. Тънкото одеяло стигаше само до кръста му и тя усети твърдата му мъжественост през одеялото и дрехите си.
Сабрина го погледна загрижено.
— А главата? Не те ли боли?
Той се ухили.
— Мисля, че тази болка беше заменена от друга, много по-настойчива. — Той погали с устни шията й. — Болка, чието лекуване ми се струва, че ще бъде дяволски приятно.
Тя обви ръце около врата му и той я притисна плътно към себе си. Устните им се срещнаха и се впиха жадно. Страстта им избухна с всичка сила — изискваща, настоятелна, ненаситна.
Езикът му нахлу в устата й и започна да я изучава жадно. Сабрина му отвърна по същия начин. Пръстите й се заровиха в косата му. Устните на Никълъс смазваха нейните и изискваха от нея да се предаде.
Той я побутна назад, докато тя не се озова седнала върху него, обкрачила тялото му. Той нетърпеливо измъкна от панталоните й мъжката риза, с която тя беше облечена, дръпна я нагоре и ръцете му се плъзнаха по стегнатото й тяло. Пръстите му стигнаха до основата на гърдите й и Сабрина отметна глава назад и изстена. Той обхвана гърдите й с нежност, която контрастираше с необузданата страст, бушуваща в него, и подразни набъбналите й зърна с палци.
— Никълъс! — Тя се задъха и заклати глава. С едно бързо движение той измъкна ризата през главата й и освободи гърдите й, за да ги гледа и докосва. Ръцете му ги обхванаха и той се зае първо с едната, а след това и с другата, като ги дразнеше с устни, език и зъби, докато тя не започна да си мисли, че ако това великолепно мъчение продължеше още малко, несъмнено щеше да полудее.
Без да я пуска, Никълъс се обърна и тя се озова под него. Когато вдигна поглед, Сабрина видя собствената си страст, отразена в дълбините на тъмните му очи. Тя зарови пръсти в гъстата му коса и придърпа устните му върху своите, оставяйки се да бъде залята от океана на еротична наслада.
Ръцете му, устата му, езикът му търсеха всяка част на тялото й, като се местеха към гърдите и надолу, все по-надолу. Той започна да докосва плоския й корем и след малко плъзна ръка между краката й към тайната, която беше скрита под панталоните й. Никълъс остави ръката си там и потърка точката на копнежа й, която пулсираше под плата.
Пръстите му се плъзнаха към кръста й и той започна да развързва връзките. Тя се изви към него, търсейки отчаяно изгарящата топлина на кожата му срещу своята.
Той изпъшка срещу врата й.
— Сабрина!
— О, господи, Никълъс, моля те! — Тя изгаряше от желание да бъде обладана. Защо не я вземеше сега? Защо продължаваше с това сладко мъчение?
— Сабрина!
— Никълъс! — Тя щеше да се разплаче от възбуда.
— Не мога да развържа тази проклетия.
— Какво? — Думите му едва стигнаха до съзнанието й през завесата на възбудата.
— Проклетите панталони. — Той прокара нетърпеливо ръка през косата си. — Никога досега не съм се опитвал да развързвам чужди панталони и изглежда, че ги вързах на възел.
Тя се подпря на лакти и погледна надолу. Връзките, които кръстосваха корема й, бяха заплетени. Тя погледна с удивление графа.
— Развържи ги, Никълъс. Веднага.
— И какво трябва да направя?
Сабрина го погледна, сякаш не вярваше на очите и ушите си.
— Не ме интересува какво ще направиш. Можеш да ги прегризеш със зъби, ако искаш, все ми е едно. Просто махни проклетото нещо.
Той се наведе, за да види какъв е проблемът. Близостта му беше достатъчна да накара Сабрина да се разтрепери. Той поклати глава.
— Сабрина, не знам…
Тя разтвори тревожно очи.
— Никълъс, през последните два дни осъзнах няколко неща за теб. За онова, което искам и от което имам нужда, за отстъпките и компромисите. Това не е просто миг на необуздана страст. — Тя сграбчи ръката му. — Аз не се давам на всеки срещнат. Имала съм много възможности, но не съм спала с мъж от… — Тя сведе поглед, тъй като сама се удиви на интимността на онова, което щеше да сподели с него. След това си пое дълбоко дъх и го погледна в очите: — от тринадесет години. — Гласът й прозвуча настоятелно. — А сега ми свали проклетите панталони.