Идеалната съпруга

Погледът му улови нейния и Никълъс остана загледан в очите й. Мигът стана по-дълъг. Усмивката й накара дъха му да замре в гърдите. В дълбините на смарагдовозелените й очи душата й го призоваваше. Някъде в най-тайните им кътчета се криеше неизбежна страст. Желанието му да я защитава се промени и се превърна в много по-належаща, настоятелна и болезнена нужда.

Болката в главата му отслабна малко и той се усмихна.

— Нахрани ме — каза той.

Сабрина се изчерви и сведе очи към подноса до себе си. Тя се опита да се овладее. Това беше абсурдно. Само когато той лежеше в безсъзнание и не можеше да й отговори ли щеше да може тя да му признае новооткритите си чувства? Защо очите му, тъмни и изпълнени със заплаха, сякаш търсеха тайните й и надничаха в душата й?

Тя си пое дълбоко дъх и вдигна лъжицата. Ръката й трепереше и тя я успокои с усилие на волята си. Сабрина потопи лъжицата в супата, след което я вдигна към устата му. Устните му не се разтвориха и тя го погледна с изненада.

Очите на Никълъс горяха и тя едва не разля супата.

— Отвори си устата — каза тихо и спокойно, въпреки вътрешното си безпокойство.

— С удоволствие.

Сабрина пъхна лъжицата в устата на Никълъс и той глътна супата, без да сваля очи от лицето й. Втора порция последва първата. Супата в купата намаляваше. С всяка негова глътка Сабрина усещаше как напрежението в нея става все по-силно. Тя избягваше да го гледа в очите, но беше невъзможно да го храни, без да гледа устните му.

Пълни и чувствени, те не само приемаха храната, но и я приветстваха, обгръщаха и галеха. Сабрина си спомни как тези устни бяха целували нейните, усещането от целувките му по врата й, емоциите, които я бяха обзели, когато той бе поел гръдта й в уста…

— Свърших.

— Какво? — Тя отдръпна очи от устните му и погледна към празната купа. Как така не беше забелязала? — Мога да ти донеса още, или пък нещо друго, ако искаш.

— Бих предпочел нещо друго.

Сладка тръпка мина по тялото й. Тя изправи рамене, вдигна брадичка и го погледна предизвикателно.

— Какво искаш?

Никълъс протегна ръка над подноса и хвана брадичката й. След това придърпа нежно лицето й към себе си, докато устните им се докоснаха леко — по-скоро шепот, отколкото целувка. Той започна да движи устните си по нейните.

Сабрина затвори очи, разтвори устни и въздъхна доволно. Тя се наведе още по-напред. Копнежът в нея искаше още ласки.

Внезапно Никълъс се отдръпна и я огледа внимателно.

— Сабрина, искам да съм сигурен, че… — Дълбоко в тъмните му очи се криеше някакъв въпрос. — Искам да кажа, че ти… — На лицето му се изписа объркване. Внезапно тя осъзна, че той просто искаше да се увери, че и тя искаше същото каквото и той. Този мъж, който беше известен с това, че вземаше всичко, което пожелаеше от жените, очевидно беше загрижен за чувствата й. Това определено не беше в характера му и беше наистина прекрасно.