Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
Точно затова едва не паднах по нос, когато ми заяви, че иска да прекараме заедно Новата година. Бих могъл да кажа, че е голяма чест, само че нека не почитат човек тогава, когато се кани да се натряска до козирката. Обаче Давид е адски умен. Ако го приемем като почест, ще се усети и през ум няма да му мине да ни предложи. Просто е скучал и е търсел компания. Което си е вярно, вярно си е, напразно бихме отишли в Академията, веселите момчета не се събират там.
Хубаво де, вече бяхме заедно, три панталона и две поли, независимо от това дали се бях оказал глупак или не, ситуацията вече не можеше да се промени. Надявам се, настроението скоро ще се повиши дотолкова, че границите между компаниите да се размият и някоя да прескочи при нас. В края на краищата в «Гърнето» бяхме седнали все наши хора… (Всъщност кой знае. Ако бях довел някоя, още не е сигурно, че Давид щеше да й обърне внимание. Лесно можеше да стане така, че тя да остане да развлича Робинзон. Защото Давид налетя на Етел като муха на мухоловка.
Етел, разбира се, е голяма работа. Кълна се, че държи Робинзон само за това, за което един мъж прави секретарката си своя любовница. Да не бъде само представителна, а и да има някаква полза от нея. Робинзон е представителен тип. Има модерна професия, не печели зле, образован събеседник е, не яде рибата с нож. Освен това на него може да се разчита поне два пъти седмично като на мъж. Не прави деца, не иска да се жени — нужно ли е повече на една дама, която държи на независимостта и положението си? Давид още не знаеше много за това. А и да знаеше, не е сигурно, че щеше да го интересува. Етел доста бързо го запита:
— Кажете, какво е да си бог?
На Давид и окото му не мигна. Но все пак попита:
— Какво имате предвид?
— Не отговаряйте с въпрос.
— Тогава дефинирайте по-точно. Бог, както твърдят, живее в нас, така че не е сигурно, че мислим за едно и също нещо.
— Боговете живеят на Олимп.
— Това е множествено число…
— Естествено. Вие не сте единственият бог, не съм твърдяла такова нещо. Вие сте единият от боговете, които държат в ръка мълнията, за да могат да я стоварят в който и да е момент.
— Знаете ли вие въобще с какво се занимавам аз? Тези момчета тук с какво се занимават?
— Предполагам. Но не това е важното. Вие сте учен. По-точно физик, ако така ви харесва, а не някакъв интелектуален теляк като занимаващите се с философски науки. Вие когато и да е можете да натиснете едно копче и «бум»!
— Копчето го натискат военните, миличка.
— Не бъдете толкова дребнав! — Етел възбудено блъскаше запалката си о масата. — Военните и до днес щяха да се сражават с прашки, ако вие не бяхте открили копчето. Вие сте Отецът.
— Ако бях, щях добре да нашляпам по дупето непослушните момиченца.
— Не бъдете инфантилен, моля ви се. Говоря сериозно.
— На Нова година дори и боговете не работят.
— Извинете… — Етел малко се смути и това й дойде нанагорно. — Не съм искала да показвате божествената си същност. Не се сърдете. Просто исках да разбера какво усещане е да си бог?
— Потискащо. Стига ли ви?
— Заради отговорността ли?
— Ами. Заради незначителността ни.
— О… — каза Етел и натисна в пепелника наполовина изпушената си цигара. След това се усмихна. — Може би е заради смокинга… — Обърна се към Робинзон: — Ще бъдеш ли така любезен да ме поканиш? — Беше се изправила. Междувременно пак се обърна към Давид: — Който е слязъл от Олимп, за да прекара Нова година, нека вземе образа на орел… — И вече от паркета: — Или на бик!
Давид си наля.
— Тази жена обича ли Робинзон? — ме попита.
— Не знам — отвърнах. — Но му е вярна.
— Глупости — рече и изпи чашата си. — Обичате ли да се обзалагате?
— Не. Едно време залагаха на мен. Но това вече е минало.
— Жалко, че не се обзалагате. Сега бих се обзаложил с вас.
— За какво?
— За това момиче. Че ще изневери на Робинзон.
— Не знам такова нещо.
— Естествено. Защото още не му е изневерявала. Само ще започне.
— Тогава сигурно ще скъса с него.
— Не ми се вярва. Защото ще му изневери с мене.
Намерих за по-подходящо да отведа Жу да танцуваме. Когато музиката направи пауза, всички се върнахме на масата. На Давид не му личеше да е скучал насаме със себе си. Сега той запита Етел:
— Вие с какво се занимавате?
— Продавам крави.
— И това ви развлича?
— Колкото вас вашите електрони. Или какво беше там.