Свръхнатоварване
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Георгиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Свръхнатоварване». Краткое содержание книги:
Всички останали мълчаха, като уважаваха правото на председателя на управителния съвет да се концентрира. В стаята бяха още Шарлот Ъндърхил, Оскар О’Браян, Стюарт Ино, Рей Паулсен и още неколцина директори. Двама от тях си сипваха питиета от барчето встрани.
В един момент всички обърнаха глави към отварящата се врата. Появи се един човек от охраната, следван от Ним.
Ерик Хъмфри остави страниците, които държеше в ръката си, и попита:
— Е, какво става?
— Има страхотна тълпа отвън — каза Ним и описа накратко положението в залата и пред хотела.
Председателят попита нервно:
— Има ли някакъв начин да отложим събранието?
Оскар О’Браян поклати отрицателно глава.
— Никакъв. То е свикано по всички правила и трябва да се състои.
— Освен това, ако го направим, ще има бунт — каза Ним.
— Това може да стане така или иначе обади се един от директорите.
Председателят на управителния съвет се отправи към бара и си сипа една сода. В момента най-много му се искаше в чашата да имаше уиски, но трябваше да спази собствената си заповед да не се консумира алкохол през работно време. Той каза раздразнено:
— Ние предварително знаехме какво ще се случи, тъй че разговорите за отлагане са безсмислени. Просто нека се опитаме да направим най-доброто, което можем.
Той отпи една глътка от чашата си и продължи:
— Тези хора имат правото да ни се извинят за техните дивиденти. Аз самият съм убеден в това. Какво можем да кажем на хора, които са си вложили спестяванията, вярвайки, че са на сигурно място, а впоследствие се оказва, че не е така?
— Можете да се опитате да им кажете истината — предложи Шарлот Ъндърхил. — Да им кажете, че в тази страна няма такова място, където хората могат да си вложат спестяванията и да са сигурни, че няма да са на загуба. Нито в компании като нашата, нито в банки, защото и там лихвата непрекъснато се променя. И за всичко това са виновни онези шарлатани от Вашингтон, които ни дадоха в ръцете едни хартийки без покритие, освен техните обещания, финансовите ни институции са в пълна разруха. Същото важи и за застраховките и социалните осигуровки. Дори и почтените и стабилни компании като нашата са буквално притиснати до стената и са принудени да предприемат подобни непопулярни мерки и да теглят последствията!
Чуха се одобрителни гласове, някои дори изръкопляскаха.
Председателят на управителния съвет каза сухо:
— Шарлот, може би вие трябваше да произнесете речта вместо мен.
А после добави замислено:
— Разбира се, всичко, което каза, е истина За съжаление повечето хора не са готови да приемат тази истина или поне не сега.
— Шарлот, кажи ми къде си държиш спестяванията — попита я Рей Паулсен.
Вицепрезидентката по финансовите въпроси му отговори троснато:
— Как къде? В Швейцария — страната, която още е запазила някаква финансова чистота и сигурност. Също и на Бахамските острови — в златни монети и швейцарски франкове. И ако останалите не са го направили, настоятелно ги съветвам да го сторят.
Ним погледна часовника си и тръгна към вратата.
— Два часът е без една минута. Време е да тръгваме — каза той.
— Сега вече ми става ясно как са се чувствали християните, преди да ги изведат за разтерзание на лъвовете — каза Ерик Хъмфри, докато излизаше.
Представителите на ръководството на GSP & L излязоха с бързи крачки на подиума. Председателят на управителния съвет се насочи към катедрата, а останалите седнаха на столовете, разположени от дясната му страна. В този момент някъде из предните редици се чу викът:
— Ууу!
Виковете бяха подети от останалата част от залата и в един момент се чуваха само освирквания и крясъци.
Ерик Хъмфри стоеше до микрофона и чакаше виковете да стихнат. Когато те поспряха, той каза:
— Дами и господа, ще бъда съвсем кратък в обясненията си за настоящето състояние на компанията. Вероятно мнозина от вас искат да зададат своите въпроси…
Последните му думи се изгубиха сред нови викове.
— По дяволите отчета!
— Давай въпросите!
— Стига с тия ала-бала…
— Кажете за дивидентите!
Ерик Хъмфри отново се опита да вземе думата:
— Разбира се, че ще говоря за дивидентите, но преди това бих искал да обърна вашето внимание върху…
— Господин председател, господин председател, имам процедурна забележка!