Свръхнатоварване
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Георгиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Свръхнатоварване». Краткое содержание книги:
Ним си помисли, че сведенията, които идваха по този въпрос от Вашингтон, в крайна сметка се оказаха достоверни.
Той забеляза, че Нанси чака неговия коментар и каза:
— Аз не съм някакъв финансов гений, но мога да кажа, че това, което се случва, беше неизбежно, откакто започна да расте инфлацията и откакто позволихме да станем зависими от вносни горива. Естествено, най-много ще пострадат хората от средната класа, които имат спестявания. Но за мен това не е разрешение на проблема, а само една отсрочка. Отсрочка, докато осъзнаем, че не можем да си позволяваме да купуваме повече петрол и не започнем да разработваме нашите собствени енергийни ресурси.
— Благодаря — каза Нанси Молино. — Това ще свърши работа. В нашата редакция всички смятат, че си оракул. Дори в неделното издание смятаме да публикуваме онази реч, която произнесе по време на публичните обсъждания на проекта Турнипа. Сега вече мнозина осъзнават, че си бил прав. Какво ще кажеш за всичко това?
Под влиянието на импулс Ним извади един лист от една от папките си и го подаде на Нанси. Тя прочете:
— Не е лошо. Кой го е писал? — попита Нанси.
— Написа го една приятелка. Днес тя почина.
— Затова ли изглеждаше толкова ужасно, когато влязох?
— Вероятно.
Нанси прочете стиховете на Карен и попита Ним:
— Защо не ми разкажеш за нея. Естествено, няма нищо да пиша.
— Ще ти разкажа. Тя се казваше Карен Слоун. Парализирана беше от петнадесетгодишна възраст. И, мисля, че бе най-хубавият човек, когото познавах…
— Как се запознахте? — попита Нанси.
— Стана съвсем случайно Когато спряхме тока през миналата година…
Само преди час Ним копнееше да сподели всичко това с някого. Сега тук беше Нанси… Той и разказа всичко, а тя в повечето случаи само слушаше и от време на време му задаваше някои въпроси. Когато той и разказа, как бе умряла Карен, тя стана и започна да крачи из кабинета, като казваше.
— О, боже! О…
Тя хвърли един поглед на отрупаното бюро на Ним и го попита:
— Какви са тези бумаги тук?
— Имам още някои работи за вършене.
— Глупости говориш! Остави всичко и се прибирай!
Ним само поклати глава и посочи походното легло.
— Днес ще спя тук. Забравяш, че утре започваме с изключването на тока.
— Тогава, ако искаш, ела при мен.
Вероятно Ним я бе изгледал стреснато, тъй като Нанси добави:
— Апартаментът ми е на пет минути оттук. Можеш да оставиш телефона, в случай че трябва да те повикат. А ако няма нищо спешно, утре сутринта ще ти направя закуска.
Те стояха един срещу друг и Ним усещаше уханието на парфюма на Нанси. Той усещаше, че иска да разбере повече неща за нея, много повече. Той осъзнаваше, че за втори път този ден получаваше подобно предложение и беше на път да се съгласи.
Нанси му каза рязко:
— Втори път няма да повторя поканата си. Какво реши?
Ним се поколеба само за секунда и после каза:
— Добре, да вървим.