Проста истина [The Simple Truth - bg]

— Ако познавахте жена ми, нямаше да се учудвате.

Сара се усмихна.

— Рамзи и Найт гледат на живота от различен ъгъл, макар че нерядко работят заедно. Всъщност той е много благосклонен към нея. Може би не обича да спори с жени. Нали е от старото поколение.

— Не мисля, че има значение дали е мъж или жена — грубовато подхвърли Фиск.

— Тя е изключителен юрист — възрази Сара.

В този момент се раздаде писукане. Чандлър посегна към колана си, откачи пейджъра и погледна номера на екрана.

— Мога ли да използвам телефон? — попита той.

Сара го поведе по коридора.

След минута Чандлър се върна и уморено поклати глава.

— Още двама симпатяги ме чакат. Огнестрелни рани в главите. С късмет съм се родил, и това си е.

— Ще ме откараш ли до управлението да си взема колата? — попита Фиск.

— В обратната посока съм.

— Аз мога да ви откарам — бързо каза Сара. Двамата я погледнаха. — За днес приключих. Не че съм свършила кой знае какво. — Тя наведе глава и се усмихна тъжно. — Смешното е, че Майкъл не би одобрил такова отношение към работата. Никога не съм виждала толкова всеотдаен човек.

И тя се вгледа в очите на Фиск, сякаш искаше да подчертае думите си.

— Отскочете някъде на вечеря — предложи Чандлър. — Сигурно ще намерите за какво да си поговорите.

Фиск се озърна, явно смутен от тази идея, но накрая кимна.

— Готова ли сте?

— Само минутка. — Сара уморено тръсна глава. — Трябва да кажа на Стивън, че тая нощ го чака работа.

Докато тя се отдалечаваше, Чандлър подхвърли:

— Джон, постарай се да разбереш какво знае. Тя е била близка с брат ти… за разлика от теб.

— Не ме бива много по интригите — промърмори Фиск.

Чувстваше се виновен, че крои планове зад гърба й. Но трябваше да се стегне; та той дори не я познаваше. Сякаш усетил мислите му, Чандлър каза:

— Джон, знам, че е умна, хубава и колежка на брат ти. Виждам, че е потресена от смъртта му. Но не забравяй едно.

— Какво?

— Всичко това не е повод да й се довериш.

И с тия прощални думи Чандлър се отдалечи.