Единственият оцелял

Може би Нина е седяла до илюминатора и е гледала звездите, а Мишел и Криси са играели на карти — винаги взимаха карти при пътуванията си.

Осъзна, че се самоизмъчва, защото дълбоко в себе си вярваше, че заслужено изпитва душевните терзания. Опита се да прогони кошмарните видения и отново се обърна към Барбара:

— Имаш ли представа какво се е случило с Блейн? Може би е бил пиян или дрогиран?

— Изключено е.

— Защо си толкова сигурна?

— Първата работа на комисията по разследване при подобни инциденти е да намери труповете на пилотите, за да се извършат проби за дрога или алкохол в кръвта им. В този случай издирването беше затруднено, тъй като части от труповете бяха разхвърляни из цялата поляна.

Пред очите на Джо причерня, стори му се, че гледа света през тунел. Прехапа-езика си така, че го разкървави, и дълбоко си пое въздух, опитвайки се да се овладее. Не му се искаше Барбара да разбере колко е разстроен от описанието й.

Тя пъхна ръце в джобовете си, гневно изрита един камък в дълбокия кратер и въздъхна:

— Наистина ли държиш да научиш подробностите, Джо?

— Да.

Тя отново въздъхна:

— Намерихме част от ръка, на единия пръст имаше венчална халка, уникална венчална халка, която е носил Блейн. По този начин го идентифицирахме…

— А отпечатъци от пръстите?

— Невъзможно беше да се вземат, защото пръстите бяха обгорели. Но от военната лаборатория за изследване на ДНК потвърдиха самоличността му чрез съпоставка с ДНК на баща му.

— Надежден ли е този метод?

— Абсолютно. След това останките бяха изследвани от токсиколози. В кръвта на двамата пилоти беше открито незначително количество етанол, но това е било предизвикано от разлагането на тъканите. Санторели и Блейн бяха преминали успешно токсикологичните тестове.

Джо недоумяващо попита:

— Какви са другите възможности? Може би Блейн е получил инсулт… или е изпаднал в умопомрачение.

— Един Бог знае — промълви Барбара. — Версията за умопомрачение изглежда невероятна, защото капитан Делой Блейн беше най-стабилният човек, когото познавам.

— Излиза, че не е бил психически стабилен.

— Грешиш — настоя тя. — Преминал е всички психотестове, задължителни за работещите в компанията. Беше прекрасен съпруг, редовно ходеше на църква, не пиеше, не се дрогираше, нямаше слабост към хазартните игри. Едва ли има човек, който го е виждал да се държи странно. Беше не само психически стабилен, но и много щастлив човек.

Проблесна мълния, последвана от глух тътен. Барбара посочи листа и продължи:

— Забележи, че в момента, в който самолетът започва сериозно да се отклонява, Санторели още е в безсъзнание, чуват се стенанията му. Тъкмо преди да направи маневрата, Блейн възкликва: „Страхотно удоволствие, нали?“ Разнася се дрънченето на предмети, които падат поради внезапното странично ускорение.

„Страхотно удоволствие!“ — мислено повтори Джо. Не можеше да откъсне поглед от тези думи.

Барбара обърна страницата вместо него и продължи да обяснява:

— След три секунди самолетът отново прави завой, дочува се вибриращ звук, а капитан Блейн се смее.