Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
— Имаш предвид Марио Оливери, нали? — попита Джо, като се сети за човека, който снощи го беше осведомил, че Барбара се е преместила да живее в Колорадо Спрингс.
— Именно. Той беше шеф на разследващия екип и държах да чуя мнението му. Междувременно научихме за пожара в лабораторията и за смъртта на бедния Мин. Като се върнах в хотела, установих, че записът на касетата е изтрит. Подозирам, че Мин е споделил с някого за записа, който бях направила.
— Тогава си разбрала, че става нещо нередно.
Тя кимна и на Джо му се стори, че за един миг се е състарила с поне двайсет години.
— Знаела си, че има нещо гнило, но все още не си вярвала, че колегите ти са замесени в мръсната игра, така ли?
— Работата ми в Съвета по безопасност беше моят живот. Гордея си, че познавам тези хора, които са изключително почтени и отлични специалисти.
— Съобщи ли на Марио какво е съдържал записът на касетата?
— Да.
— Как реагира той?
— Учуди се и дори мисля, че не ми повярва.
— Показа ли му записките, които бе направила?
— Не.
— Защо?
— Защото… вече не се доверявах никому. Съмнявах се, че пожарът е предизвикан умишлено, но тази възможност изобщо не се споменаваше. Подозирам, че някой нарочно укрива доказателствата за случилото се.
— А резултатите от аутопсията на Мин? Ако е бил убит, след което е бил инсцениран пожар, за да се прикрият следите…
— Невъзможно бе да се установи причината за смъртта, защото трупът беше буквално кремиран. Много ми е мъчно за Мин. Беше благ човек и обичаше работата си. Вярваше, че това, което прави, ще предотврати други катастрофи и ще спаси живота на много хора. Мразя онези типове, които го убиха… които и да са те.
Някаква сянка се плъзна в сумрака на сенките под високите борове в далечния край на поляната.
Джо затаи дъх. Присви очи, но не можа да различи нищо в далечината.
Барбара промълви:
— Май беше сърна…
— Ами ако не е било животно?
— Тогава ще умрем, независимо дали сме приключили нашия разговор — с безразличие каза тя — очевидно след катастрофата на полет 353 беше станала параноичка.
— Унищожаването на записа не предизвика ли подозрения?
— Колегите се надпреварваха да ме убеждават, че съм била преуморена и разсеяна от безсънието. Настояваха, че сигурно съм натиснала погрешен бутон и неволно съм изтрила записа.
— Възможно ли е това наистина да се е случило?
— Не — категорично отсече тя и лицето й се изкриви.
Джо беше разгърнал трите листа, но се страхуваше да започне да чете написаното.
— Защо не ти повярваха, когато им разказа какво си чула? Дълго сте работили заедно и са знаели, че си отговорен човек и че не дрънкаш врели-некипели.
— Може би някои ми повярваха… и се изплашиха. Други вероятно са си помислили, че съм преуморена и че онова, което твърдя, е плод на въображението ми. Един-двама не скриха неприязънта си към мен. Приех го като нещо съвсем естествено — няма човек, когото всички да обичат, нали? Предполагам, че мнозина ме смятат за прекалено самоуверена и напориста. Всъщност всичко това вече няма значение, защото след унищожаването на касетата липсваха доказателства за разговора между Блейн и Санторели.
— Кога сподели с някого, че си записала дума по дума разговора между тях?
— Дълго време мълчах и изчаквах подходящия момент — надявах се при разследването да се открият факти, които да потвърдят думите ми.
— Защото само по себе си копието, което си направила, не е доказателство.
— Точно така. Все пак изчаквах… после онези типове ме нападнаха в хотела в Сан Франциско и реших, че животът на сина ми струва повече от истината за катастрофата на полет 353.
В този момент от гората изскочиха елен и кошута, тичешком прекосиха поляната и изчезнаха сред дърветата в другия край на откритото пространство.
Тръпки отново побиха Джо, изпита мрачно предчувствие. Стремителното втурване на животните на поляната подсказваше, че бягат от нещо или от някого, който ги е подплашил. Запита се дали някога отново ще се чувства в безопасност и осъзна, че до края на живота му страхът ще го преследва като сянка.
Тръсна глава, за да прогони мрачните мисли, и отново се обърна към Барбара:
— Кого подозираш в Съвета по безопасност? Знаеш ли на кого се е обадил Мин, след като е разговарял с теб? Предполагам, че именно този човек му е наредил да не казва никому за записа, след което е инсценирал пожара в лабораторията, за да унищожи доказателствата.
— Нямам представа. Би могъл да е всеки един от колегите ми. Надявах се да не е Брус Лейсрот, защото го смятам за почтен човек. Като всички нас той започна от нулата и се издигна благодарение на усилена и всеотдайна работа. От друга страна, петимата членове на съвета се назначават от президента за срок от пет години.