Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

Пратеничката беше млада жена — Чани познаваше лицето, името и рода й — затова бе успяла да мине през постовете на Имперската безопасност.

Чани само я бе представила на някой си Банърджи, офицер от охраната, който сетне уреди срещата с Муад’диб. Банърджи действаше по стар навик, след като го увериха, че бащата на девойката е участвал преди джихада в императорските команди от смъртници — страховитите федейкини¤. Иначе навярно не би обърнал внимание на молбите и твърденията, че вестта е предназначена единствено за ушите на Муад’диб.

Естествено, тя бе претърсена и прегледана с най-прецизна апаратура, преди да я допуснат до срещата в личния кабинет на Пол. А дори и след взетите мерки, Банърджи я придружаваше, положил едната си ръка върху ножа, другата — на рамото й.

Наближаваше пладне, когато я въведоха в покоите — странно помещение, смес от пустинна шатра на свободни и аристократичен родов замък. Като в хайрег¤ покрай трите стени висяха изящни гоблени, изпъстрени с образи от митологията на свободните. Четвъртата стена бе заета от видеоекран, огромна сребристосива площ зад овалното бюро, върху което имаше само един предмет — стар пясъчен часовник, вграден в орерий. Орерият, суспенсорен¤ механизъм от Икс, поддържаше в пространството над себе си слънцето и двете луни на Аракис¤, подредени в класическата Троица на червея.

Застанал до бюрото, Пол втренчено погледна Банърджи. Офицерът бе един от ония, които бяха успели да се издигнат в Свободната полиция и да заслужат чрез ум и вярност най-високи постове… макар че имаше в родословието си доказани контрабандисти, както личеше и от името му. На телосложение беше масивен, почти шишкав. По мургавата влажно-лъскава кожа на челото му се спускаха кичури черна коса — като гребен на някаква екзотична птица. Очите му бяха плътно сини, с нетрепващ поглед, който би могъл без промяна на изражението да се взира както в нечие щастие, така и в чудовищни жестокости. Чани му вярваше, Стилгар също. Пол знаеше, че ако му нареди да удуши момичето, Банърджи ще се подчини незабавно.

— Сир, това е пратеничката — каза Банърджи. — Господарката Чани каза, че ви е известила.

— Да — рязко кимна Пол.

Странно, девойката не го поглеждаше. Вниманието й оставаше приковано към орерия. Беше тъмнокожа, средна на ръст, а фигурата й не се различаваше под робата, чийто скъп винен плат и проста кройка говореха за богатство. Синьо-черната коса беше плътно стегната с панделка от същата тъкан. Събраните ръкави на робата прикриваха китките й. Пол подозираше, че е преплела пръсти. Би било уместно. Всичко в нея беше уместно, включително и дрехата — последен остатък на разкош, запазен за случай като този.