Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

— Мисълта е тяхна и е твърде поучителна — потвърди Сцитал. — Сравняват джихада на Муад’диб с оставяне на следи из вселената, също както свободните правят диря по чистия пясък. Те са прокарали пътека през живота на хората.

— И какво?

— Пак се задава нощ. Повяват ветрове.

— Да — каза Едрик, — джихадът свършва. Муад’диб си послужи с него и…

— Не той е използвал джихада — възрази Сцитал. — Джихадът си послужи с Муад’диб. Мисля, че би го прекратил, ако можеше.

— Ако можеше ли? Стига само да…

— О, млъквай! — кресна Сцитал. — Започне ли се епидемия по ментатите, нищо не може да я спре. Тя скача от човек на човек през космическите бездни. Невероятно заразна е. Удря по най-беззащитното място — там, където дремят отломките от други подобни болести. Кой ще възпре такава напаст? И Муад’диб няма противоотрова за нея. Корените й са потънали в хаоса. Могат ли нечии заповеди да проникнат дотам?

— Значи и ти си се заразил? — попита Едрик.

Той бавно се завъртя сред оранжевия газ и се зачуди защо думите на Сцитал звучат толкова уплашено. Нима лицетанцьорът се измъкваше от съзаклятието? Нямаше как да надникне в бъдещето и да провери. То се бе превърнало в мътен поток, задръстен от пророци и пророчества.

— Всички сме заразени — каза Сцитал и си напомни, че разсъдъкът на Едрик е твърде строго ограничен. Как да изрази нещата така, че и сдруженецът да ги разбере?

— Когато го унищожим — каза Едрик, — заразата…

— Би трябвало да те оставя в неведение — въздъхна Сцитал. — Но дългът не ми позволява. А и ще е твърде опасно за всички ни.

Едрик се отдръпна, спря движението със замах на ципестото си ходило и оранжевият газ се завихри около краката му.

— Странно говориш — каза той.

— Цялата тази история е взривоопасна — обясни Сцитал, вече малко по-спокойно. — Готова е да се пръсне. И когато това стане, отломките ще се разлетят през вековете. Не разбираш ли?

— И преди сме си имали работа с религии — възрази Едрик. — Тая новата…

— Това не е просто религия! — възкликна Сцитал и се запита какво ли би казала светата майка, ако го видеше как грубо поучава съюзника си. — Религиозното управление на държавата е нещо много повече. Муад’диб пусна навсякъде пипалата на своя квизарат¤, подмени предишните функции на правителството. Но той няма постоянни правителствени органи, няма взаимодействащи посолства. Има епархии, островчета на властта. В средата на всяко островче стои човек. А хората се учат как да печелят и опазват личната власт. Хората са завистливи.

— Когато се разединят, ще ги погълнем един по един — заяви Едрик със самодоволна усмивка. — Отсечем ли главата, тялото ще се…

— Това тяло има две глави — прекъсна го Сцитал.

— Сестрата… която може да се омъжи.

— Която със сигурност ще се омъжи.

— Не ми харесва тонът ти, Сцитал.

— А на мен не ми харесва твоето невежество.

— И да се омъжи, какво от това? Ще пропаднат ли плановете ни?

— Ще пропадне цялата вселена…

— Но те не са единствени. Аз самият притежавам способности, които…