Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
Междувременно Хенри Уортън влезе в стаята на полковник Уелмър и със съчувствието си успя да го върне към доброто му благоразположение. В следствие на това полковникът бе в състояние да стане и да се приготви за среща със съперник, за когото се бе изразил така пренебрежително, и както резултатът бе показал — без причина. Уортън знаеше, че липсата на щастие, както и двамата наричаха поражението, се дължи на прибързаността на полковника, но се въздържа да говори за каквото и да било, освен за нещастния случай, лишил англичаните от командващ, на което той добродушно приписваше последвалите събития.
— С една дума Уортън, — каза полковникът като извади единия си крак от леглото — това може да се нарече комбинация от лоши събития — твоят собствен неуправляем кон попречи заповедта ми да бъде предадена на майора навреме, за да нападне бунтовниците във фланг.
— Така е, — каза капитанът и ритна един чехъл към леглото — ако бяхме успели да дадем няколко залпа във фланга на тези храбри вирджинци, щяхме да ги накараме да завият надясно.
— Да, при това за нула време! — извика полковникът и другият му крак последва партньора си — След това трябваше да победим пешаците, а маневрата им даде много добра възможност за атака.
— Да, — съгласи се другият и изпрати втория чехъл при първия — но и този Дънуди никога не пропуска добро положение.
— Мисля, че ако трябваше да направим всичко отначало — продължи полковникът и се изправи на краката си — бихме могли да променим нещата значително, макар че главното, с което бунтовниците могат да се хвалят сега е моето пленяване. Ти видя, че опитът им да ни изкарат от гората бе отблъснат.
— Щеше да бъде, ако се бяха опитали — каза капитанът и хвърли останалите му дрехи така че да ги достигне.
— Но то е едно и също — отвърна Уелмър и започна да се облича. — Да заемеш позиция, от която да притесняваш неприятеля, това е основата на военното изкуство.
— Без съмнение си спомняш тогава, че една от атаките им бе напълно сломена.
— Да, да! — извика полковникът оживен. — Ако бях там, за да увелича това преимущество, можеше и да ги победим.
Като каза това, той още повече се оживи при обличането си и скоро бе готов да се появи с напълно възстановено добро мнение и убеденост, че пленяването му е резултат от нещастия, неподвластни на човек.
Новината, че полковник Уелмър ще участва в гощавката по никакъв начин не намали бързината на приготовленията и Сара, след като прие комплиментите на джентълмена и любезно се осведоми за състоянието на раните му, му предложи съветите си по отношение на приготвените с труд блюда, които тогава често се срещаха в селския живот, а и сега не са напълно изчезнали от домакинствата ни.
XIII ГЛАВА
Добре, ще ги опитам
пък ако ще да ям за сетен път.