Шпионинът

Франсис побърза веднага да уведоми джентълмена и подтиквана от интереса си, отново се върна на мястото до мис Сингълтън.

— Лоутън — каза младежът нетърпеливо, когато Лоутън пристигна — имаш ли новини от майора?

Погледът на сестрата се спря на лицето на новодошлия, който я поздрави непринудено и с войнишка искреност.

— На два пъти изпраща човек, да пита как сме ние тук, в лазарета.

— А защо не идва сам?

— Най-добре ще ти отговори той. Но нали знаеш, че червенодрешковците са излезли, а той командва войските ни в района. Някой трябва да се погрижи за британците.

— Вярно — каза Сингълтън, сякаш едва сега разбра аргументите на другия. — Но защо ти не правиш нищо, когато има толкова работа?

— Дясната ми ръка не е в най-доброто си състояние и конят ми тази сутрин накуцва. Освен това, бих споменал и друга причина, ако мис Уортън можеше да ми прости.

— Говорете, моля и не се страхувайте от моето неудоволствие — каза Франсис и отвърна на закачливата му усмивка с дяволитостта присъща на мило й лице.

— Тогава, ароматите на вашата кухня ми забраняват да напусна мястото, преди да добия право да говоря с повече сигурност за плодородието на земята.

— О, леля Жанет полага усилия, за да подкрепи гостоприемството на баща ми — каза тя усмихнато — а аз съм избягала от задълженията си и ще загубя нейната благосклонност, ако не й предложа помощ.

Франсис се оттегли, за да намери леля си, потънала в мисли за характера и дълбоката чувствителност на новата си познайничка, която случаят бе довел у дома и.

Раненият офицер я проследи с поглед когато тя излезе с детска грациозност през вратата и след това забеляза:

— Такава леля и такава племенница трудно могат да се срещнат Джак. Тази прилича на фея, но лелята е като ангел.

— Поправяш се бързо, виждам. Щом ентусиазмът ти за жените не е намалял…

— Трябва да съм неблагодарен, а и безчувствен, ако не засвидетелствувам хубостта на мис Пейтън.

— Приятна грижовна дама, но за любов… въпрос на вкус. При цялото и уважение към благоразумието и опита й, ако беше с няколко години по-млада, щеше по-добре да отговаря на представите ми.

— Но тя трябва да няма още двадесет!

— Зависи откъде броиш. Ако започнеш от края на живота — да, но ако започнеш от начало, което е по-разпространено, мисля, че наближава четиридесет.

— Объркал си лелята и по-голямата сестра — каза Изабела и постави хубавата си ръка върху устата на болния. — Не трябва да говориш, чувствата започват да се отразяват на здравето ти.

Влизането на доктор Ситгрейвз, който с известна тревога забеляза усилването на трескавите симптоми на пациента си, потвърди тази забрана и капитан Лоутън отиде да направи посещение на съчувствие на коня си, който страдаше еднакво с него след падането им предния ден. За негова радост гледачът каза, че конят му се поправя толкова бързо, колкото и господарят му и той видя, че след разтриването на краката на жребеца в продължение на няколко часа без прекъсване, той бе в състояние да ги движи, както Лоутън казваше, систематично. Даде заповед за готовност да се присъединят към ескадрона веднага, след като капитанът вземе участие в скорошното угощение.