Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
— Разбира се — каза Лоутън с неочаквано смирение.
— Е, драги мой — каза лекарят тържествуващо, докато го мажеше — не мислиш ли, че ако бях направил това снощи щеше да е по-добре?
— Сигурно си прав.
— Така е, Джак, но ако ме беше оставил да ти направя кръвопускане веднага, щеше да е още по-добре.
— Без кръвопускане — каза драгунът решително.
— Сега е твърде късно, но една доза лекарство ще разсее отоците чудесно.
Капитанът не отговори, но изскърца със зъби, с което показа, че крепостта на устата му не може да се превземе лесно. Опитният лечител веднага смени темата:
— Жалко, Джон, че не хвана онзи разбойник след толкова опасности и усилия.
Капитанът не отговори и продължи, докато му поставяше превръзки:
— Ако изобщо искам да се Отнема човешки живот, то е защото искам да видя този предател обесен.
— Мислех, че твоята работа е да лекуваш, не да убиваш.
— Да, но заради неговото доносничество сме претърпели такива тежки загуби, че нямам никакви скрупули за него.
— Не трябва да изпитваш такава враждебност към човек — отговори Лоутън с тон, който накара лекаря да изпусне карфицата подготвена за бинта. Той погледна лицето на пациента си, за да се увери в самоличността му и като се убеди, че това е старият му другар, капитан Лоутън, прикри изумлението си и каза:
— Убежденията ти са правилни и в общи линии аз също мисля така. Джон, стегната ли е превръзката?
— Добре е.
— Като цяло, съгласен съм с теб, по има толкова много случаи, че не може без изключения. Лоутън добре ли се чувстваш?
— Много.
— Не само за страдалеца е жестоко, но е и несправедливо към другите, когато отнемеш живота му, при положение че и по-малко наказание стига. Джак, ако само… вдигни ръката малко… ако само… надявам се че си добре, нали?
— Много.
— Ако, драги Джон, научиш хората си да секат по-разумно със сабите си, това е напълно достатъчно и ще ми достави голямо удоволствие.
Лекарят въздъхна, защото успя да каже каквото тежеше на сърцето му, а драгунът спокойно облече мундира си и когато тръгваше, каза:
— Не познавам войници, които да секат по-внимателно от моите — от темето, до челюстта.
Разочарованият лекар прибра инструментите си и с натежало сърце отиде в стаята на полковник Уелмър.
XII ГЛАВА
В таз дивна фигура душа живей тъй силна,
подобна на душата на титан;
и тез ръце, тъй крехки, потрепващи като листа
при полъха вечерен, подкрепят дух,
който предизвикан, достигнал би небето,
и осветил би с небесна светлина,
искрящите прозорци на лицето.