Шестте дни на Кондора

Мичъл бе стигнал до фазата, която психиатрите на управлението наричат „Ниво на адаптиране към кризисния момент“ или етап „Зомби 4“. В продължение на шест дни се бе напрягал до краен предел, като обтегната пружина. Беше се приспособил към това състояние и вече приемаше превъзбудата и свръхнапрежението като нещо нормално. В това състояние действията му щяха да бъдат изключително компетентни и ефикасни дотогава, докато препятствията се вписваха в ситуацията, която го е причинила. Един от симптомите на състоянието е неведението на субекта. Мичъл просто се чувстваше малко неспокоен. Разумът му подсказваше, че, изглежда, е преодолял изтощението и напрежението благодарение на запасите на организма си. По тази причина той все още бе буден в 4,20 сутринта. Разрошен и миришещ след шест дни, без да се изкъпе, той седеше зад бюрото си и препрочиташе сведенията за стотен път. Тихо си тананикаше нещо. Не му и минаваше през ум, че двамата мъже до кафеника са допълнително повикани заради него. Единият щеше да го замести в случай на нужда, а другият беше психиатър — протеже на доктор Лофтс. Психиатърът се намираше там, за да наблюдава Мичъл и да следи обажданията на Малкълм.

Зъррр.

Звъненето на телефона извади всички в стаята от отпуснатото им състояние. Мичъл хладнокръвно вдигна ръка да не се притесняват, а с другата взе слушалката. Леките му движения притежаваха уверената бързина на роден атлет или пък добре смазана машина.

— 493–7282.

— Обажда се Кондора. Всичко почти приключи.

— Разбирам. Тогава защо не…

— Казах почти. Слушай сега и внимавай! Мароник, Уедърби и тяхната банда са действали под ръководството на човек на име Атуд. Опитвали са се да прикрият следите от контрабандна операция, която извършили през 1968. Тогава използвали управлението и Хайдегер откри това. Останалото просто дошло някак от само себе си.

Остана ми да свърша още нещо. Ако не успея, ще разберете. Така или иначе, изпратих няколко писма до банката си. Няма да е зле да ги приберете. Ще бъдат там тази сутрин.

Добре ще е да изпратите една кадърна група при Атуд още сега. Той живее на „Елуд Лейн“ 42, в Чеви Чеиз. — (Помощникът на Мичъл вдигна слушалката на червения телефон и започна да говори тихо. В друга част на сградата група мъже се спусна към чакащите коли. Друга група изтича към бойния хеликоптер „Кобра“, който стоеше в пълна готовност на покрива.) — Изпратете лекар с тях. Двама от хората на Мароник са в гората зад къщата, само че мъртви. Пожелайте ми късмет.

Телефонът прещрака, преди Мичъл да успее да каже нещо. Той погледна към човека от прослушването, но другият само му кимна отрицателно с глава.