Шестте дни на Кондора

Петнадесет от тридесетте минути бяха изминали, когато Малкълм осъзна, че двама мъже вървят пр алеята към къщата. Фигурите им едва се различаваха от сенките. Ако не бяха движенията им, Малкълм нямаше да ги забележи. От отдалечения си наблюдателен пост успя само да види, че единият от мъжете е висок и слаб. Нещо у мъжа събуди някакви асоциации в подсъзнанието на Малкълм, но те не успяха да изплуват на повърхността. Мъжете позвъниха на вратата и се скриха в къщата.

Ако имаше бинокъл, Малкълм би могъл да види колата им. Те я бяха паркирали от вътрешната страна на портата и бяха изминали останалата част от пътя пеш. Въпреки че искаше да остави следи от посещението си в къщата на Атуд, Мароник не виждаше смисъл в това да даде възможност на Атуд да огледа добре колата им.

Малкълм преброи до петдесет и започна да се промъква към къщата. Триста метра. В тъмнината му беше трудно да се пази от корените на дърветата и пълзящите растения, които се протягаха към него и се опитваха да го спънат и съборят. Той се придвижваше бавно, без да обръща внимание на драскотините от трънливите храсталаци. На половината път до къщата Малкълм налетя на един пън, скъса си панталона и си навехна коляното, но някак си се удържа да не извика. Сто метра. Той притича, куцукайки през шубраците и високата трева, преди да приклекне зад каменната ограда. Докато се мъчеше да успокои дишането си, Малкълм премести тежкия магнум в ръката си. Коляното му пулсираше, но той се опита да не мисли за него. Зад каменната ограда се простираше дворът на къщата. Отдясно на двора се намираше порутената барака за инструменти. Няколко пръснати тук и там вечнозелени храсти растяха между него и къщата. От лявата му страна се разстилаше мрак.