Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Дейл, позволи ми да те запозная с професор Хенри Конклин.
Къркпатрик подаде ръка.
— А, археолога. — Това бе констатация, а не въпрос, и Хенри почувства нотка на надменност в гласа му. Ръкостискането им бе кратко и сухо.
— Ще ви бъдем признателни за вашата помощ — обърна се Хенри. — За нас откритието продължава да е загадка. Не можем да разберем какво представлява тази амалгама.
— Добре, добре, нека я погледна — предложи мъжът. Говореше на пръв поглед учтиво, но всъщност важничеше. Държеше се така, сякаш самото му присъствие бе светлина в мрака.
— Тук е. — Джоан го отведе при масата.
Когато застана пред загадката, Къркпатрик замислено наведе глава и мълчаливо започна да я изучава.
Джоан понечи да каже нещо, но с помръдване на пръста си специалистът и даде знак да замълчи. Хенри усети почти непреодолимо желание да му счупи пръста.
— Това определено не е злато — констатира най-сетне металургът.
— Това и ние го разбрахме — каза язвително Хенри.
Мъжът го погледна, присвил вежда.
— Естествено, че сте го разбрали. Иначе за какво щяхте да ме викате? — Обърна се към буркана и посегна към стъклената пръчка, все още забита в неизвестното вещество.
— Значи на стайна температура е полутвърдо — промърмори тихо. — Опитахте ли се да разберете коя е неговата точка на топене?
— Все още не.
— Е, това не е трудно да се установи — отбеляза той и обясни на Джоан какво ще му трябва. След малко и тримата се събраха около керамична паничка, загрявана от малкия виолетов пламък на бунзенова горелка. Долната половина от паничката бе изпълнена с проба от метала, в която бе пъхнат термометър. Когато материалът бавно започна да се загрява, металургът проговори:
— Ако веществото представлява амалгама от различни метали, те ще се обособят в хода на разтопяването.
— То вече се разтопи — установи Хенри, като кимна към паничката. Дейл се извърна към нея и се намръщи.
— Това е невъзможно — отбеляза той. — Та то бе загрявано само няколко секунди. Дори и златото не се разтопява при толкова ниска температура.
Наблюдението на Хенри обаче се оказа вярно. С помощта на щипци Дейл отмести паничката. Веществото сега приличаше на сметана, само че златиста на цвят. Дейл отново погледна Джоан.
— Каква е температурата? — попита.
— Деветдесет и осем градуса по Фаренхайт — отчете тя със смутено лице. — Телесна температура — констатира Хенри. Когато бе отдалечено от източника на топлина, веществото започна отново да се втвърдява. Тримата продължиха да умуват върху резултата. Мълчанието бе нарушено от Хенри.
— Не забелязах да се разпада на отделни метали, както казахте. Това означава ли, че не е амалгама?
— Рано е да се каже — отговори Дейл с вече не толкова самоуверен глас.
— Сега какво ще правим?
— Ще проведем още няколко опита. Бих искал да видя каква е неговата електропроводимост и как реагира на магнитно поле.
След малко проба от мекия метал се озова в съд, в който бяха пъхнати два електрода. Дейл даде знак и Джоан включи веригата. Металът моментално се превърна в локва от рядка течност.
— Изключи го!
Джоан веднага прекъсна веригата. Металът моментално повторно се втвърди. Дейл го докосна.
— Хладен е.
— Какво се случи? — попита Хенри.
В отговор Дейл само поклати глава. Не разполагаше с отговор.
— Донесете магнитите, които са в куфарчето ми — помоли той. Хенри и Джоан поставиха два магнита от двете страни на втори съд. Дейл монтира потенциометър.
— Когато ви дам знак, вдигнете екраните — обясни той и се доближи до потенциометъра.
— Сега.
Джоан и Хенри едновременно повдигнаха двата оловни екрана. Както и при измерването на електропроводимостта, веществото незабавно се разтопи като леден куб, поставен във фурна.
— Екранирайте магнитите — нареди Дейл.
След като направиха това, веществото отново моментално се втвърди. Дейл докосна с пръст твърдия метал. Изглеждаше смутен.
— Е? — попита Хенри.
— Казахте, че веществото се е взривило в черепа на мумията, когато е била под въздействието на скенера.
— Точно така — потвърди Джоан. — Разпръсна се из цялата стая.
— Значи на този метал му въздействат дори и рентгеновите лъчи на скенера — промърмори Дейл и започна да почуква по ръба на масата с химикалката си. — Интересна работа.
Хенри опакова магнитите.
— Какво мислите по въпроса? — попита го отново. Дейл се съсредоточи и се обърна към тях:
— Веществото е способно да оползотворява всякаква лъчева енергия със съвършена ефективност, била тя електрически поток, или магнитно или рентгеново излъчване. То поема тези различни видове енергия и променя агрегатното си състояние. Струва ми се, че не отделя никаква топлина, когато го променя. Това е образец на съвършена консумация на енергия. Тя дори не се губи като топлина! Как да ви кажа, досега подобно нещо не бях виждал. От гледна точка на термодинамиката това е невъзможно.