Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Изглежда твърдо — сподели той.
— Не е — поклати глава Джоан. Взе стъклена пръчка и я тикна в материала. Тя навлезе в него, но срещна известна съпротива, сякаш я пъхаха в мека глина. Джоан пусна пръчката и тя остана да стърчи във веществото. — Пластично е, но не и твърдо.
Хенри се опита да раздвижи стъклената пръчка.
— Хъм. Определено не е злато. По цвят и по блясък обаче много му прилича. Може би бе права, когато спомена, че е вероятно някакъв нов вид амалгама. Определено не съм виждал нещо подобно.
— А може и да си виждал — възрази Джоан, като присви вежди. — Хайде да го сравним със златното разпятие. Ти нали не забрави да го вземеш?
Той кимна утвърдително. Обърна се към масата, набра шифъра на дипломатическото си куфарче и го отвори.
— Реших, че при мен ще е в по-голяма безопасност, отколкото в хотела — поясни той. Извади доминиканското разпятие и и го подаде.
Изработката бе невероятна. Върху кръста бе закрепена стилизирана фигурка на разпънатия Христос. Напрегнатостта на крайниците му издаваше неговата болка, но лицето му излъчваше страдалческо благородство.
— Впечатляващо е — възхити се Джоан.
— И твърдо. Съмнявам се да е направено от същата амалгама. — Хенри постави разпятието до буркана. Странният материал и разпятието сияеха по един и същ начин.
— Сигурен ли си? Погледите им се срещнаха.
Хенри присви вежди.
— Нека оставим заключението да бъде направено от твоя специалист.
— Може ли да го взема? — помоли Джоан, като се присегна към разпятието.
— Естествено, Джоан.
Ръката и трепна за миг, когато чу как Хенри се обръща към нея по собственото и име. Обстановката и обстоятелствата внезапно я върнаха към времената, когато и двамата бяха партньори по лаборатория през един семестър по биология. Споменът и се стори много реалистичен. Всъщност ставаше дума за нещо повече от обикновен спомен.
Без да поглежда Хенри в очите, Джоан взе разпятието. Миналото си бе минало. Тя претегли разпятието в дланта си. И то бе по-тежко, отколкото изглеждаше, но нали златото поначало бе тежко? Поднесе разпятието към светлината. Започна да го накланя в различни посоки и да го изучава. Хенри започна да разсъждава на глас, докато тя го разглеждаше.
— Определено е дело на испански майстор, не на инките. Ако се установи, че е направено от същата амалгама, ще знаем с положителност, че испанците са донесли материала в Новия свят, а не са го взели оттам. Продължи да говори, но междувременно нещо привлече вниманието на Джоан. Пръстите и усетиха малки драскотини по задната част на разпятието. Бръкна в джоба на престилката си и извади оттам очилата си за четене. Постави ги на лицето си, обърна разпятието и присви очи. Това, което видя, не бе подписът на художника или изписана древна дума. Наподобяваше по-скоро множество редове от дребни знаци, които покриваха цялата задна повърхност на разпятието.
— Какво е това? — полюбопитства Джоан, като прекъсна Хенри.
Той се премести по-близо и раменете им се допряха. Джоан усети слабо ухание на лосион след бръснене и мускус. Опита се да не му обърне внимание.
— За какво говориш? — попита той.
— Ей за това. — Тя посочи знаците с нокът.
— А, това ли? И аз го забелязах. Според мен кръстът твърде дълго време се е отривал в расото на свещеника и с течение на годините върху мекото злато са се появили тези драскотини.
— Може и да си прав… Все пак изглеждат прекалено симетрични, а и някои от знаците са доста дълбоки и с неправилна форма. — Тя се извърна към Хенри и носовете им почти се докоснаха. Усети дъха му върху бузата си. Очите му се бяха втренчили съвсем отблизо в нейните.
— Какво смяташ, че означават?
Тя поклати глава и се отмести.
— Не знам. Бих искала да ги огледам по-отблизо.
— Как?
Джоан го отведе до другия край на масата, където бяха разположени редица микроскопи. Отиде до масивно устройство с окуляри и голям стъклен съд под обектива.
— Това е дисекционен микроскоп. Обикновено го използвам за изучаването на плътни тъкани отблизо.
Постави кръста в съда с лицевата част към дъното и включи осветлението. Осветеното от такова разстояние злато сякаш започна да излъчва вътрешен огън. Джоан намести светлината така, че да осветява разпятието под ъгъл. Наведе се над окулярите и се зае с фината им настройка. При увеличението повърхността на кръста изпълни полезрението. Белезите върху разпятието бяха съвсем релефни и разположени в строго определен ред. Представляваха повтарящи се поредици от малки символи: квадратчета, кръгчета, хоризонтални и вертикални чертички, ченгелчета, елипси.