Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Такуан поведе Такедзо — в този вид, в който си беше — да се срещне с господаря Икеда. Макар при предишната среща да бе приет в градината, сега за него беше приготвено място на самата тераса. След поздравите и няколко общи въпроса на учтивост Терумаса побърза да помоли Такедзо да му служи като васал.
Той отказа. Обясни, че е много поласкан, но не смята, че още е дошло времето да постъпва на служба при някой даймио.
— А ако остана в тази крепост — продължи той, — в затворената стая навярно всяка нощ ще започнат да се появяват призраци, както всички говорят, че ставало.
— Защо казвате това? Да не са идвали да ви правят компания?
— Ако вземете една лампа и внимателно огледате стаята, по вратите и гредите ще видите черни петна. Приличат на лак, но не са. Това е човешка кръв, най-вероятно — пролятата кръв на моите предци Акамацу, които са били разгромени в тази крепост.
— Хм. Може да сте напълно прав.
— Видът на тези петна ме хвърляше в ярост. Кръвта ми кипваше при мисълта, че моите предци, които някога са владеели цялата околност, са били накрая изтребени и душите им просто били разнесени на посоки от есенните ветрове. Умрели са от неестествена смърт, но родът им е бил могъщ и може пак да се възроди.
— Същата кръв тече и в моите жили — продължи той и очите му заблестяха. — При все че съм тъй недостоен, аз съм издънка на същия род и ако остана в крепостта, призраците може да се събудят и да се опитат да ме достигнат. В известен смисъл това вече стана и те ми показаха в онази стая кой съм аз всъщност. Но тези призраци могат да причинят безпорядък, навярно дори и метеж, и даже да предизвикат нова кървава баня. Пред хората от цялата тази област съм задължен да не изкушавам моите предци да си отмъстят.
Терумаса кимна.
— Разбирам за какво говорите. По-добре е, ако напуснете крепостта. Но къде ще отидете? Възнамерявате да се върнете в Миямото ли? Да прекарате живота си там?
Такедзо мълчаливо се усмихна.
— Иска ми се малко да постранствам сам.
— Разбирам — отвърна господарят и се обърна към Такуан. — Погрижете се да получи пари и подходящо облекло — заръча му той.
Такуан се поклони.
— Позволете да ви благодаря за добрината към момчето.
— Такуан! — засмя се Икеда. — Досега не си ми благодарил за нещо два пъти!
— Май наистина е така — засмя се Такуан. — Няма да се повтори.
— Добре е за него да странства, докато е още млад — продължи Терумаса. — Но сега, когато потегля сам — прероден, както вие казахте — той трябва да получи ново име. Нека да е Миямото, за да не забрави никога родното си място. Отсега, Такедзо, наричайте себе си Миямото.
Ръцете на Такедзо веднага се прилепиха към пода. Той се поклони дълбоко и продължително.
— Да, господине, така ще бъде.
— Трябва да смениш и първото си име — намеси се Такуан. — Защо да не четеш китайските знаци на името си не като „Такедзо“, а като „Мусаши“. Може да продължиш да се подписваш като по-рано. Подобава обаче всичко в този ден на твоето прераждане да започне наново.
Терумаса, който вече бе изпаднал в много добро настроение, въодушевено кимна в знак на одобрение.
— Миямото Мусаши! Хубаво име, много хубаво. Да пием за него.
Преместиха се в друга стая, поднесоха им саке и Такедзо и Такуан останаха да разговарят с негово височество до късно през нощта. При тях дойдоха и няколко от служителите на Терумаса. Накрая Такуан стана на крака и изпълни един старинен танц. Беше опитен в това изкуство и изразителните му движения пресъздадоха цял въображаем свят на насладата. Такедзо, вече Мусаши, го гледаше с възхищение, уважение и радост, докато всички продължаваха да пият.
На следващия ден двамата напуснаха крепостта. Мусаши правеше първите си стъпки в един нов живот, живот на самообладание и обучение в бойните изкуства. През време на своето тригодишно затворничество той се изпълни с решимост да овладее Изкуството на войната.
Такуан имаше собствени планове. Решил беше да пообиколи селата и сега, както каза, бе дошло времето пак да се разделят.
Щом стигнаха в града вън от крепостните стени, Мусаши се накани да се сбогува, но монахът го хвана за ръкава и каза:
— Няма ли някой, когото да искаш да видиш?
— Кой?
— Огин?
— Тя още жива ли е? — попита той изумен.
Дори по време на сън не забравяше за милата си сестра, която толкова дълго му беше като майка.