Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
И в този момент истината блесна, сякаш доказана и от баща й, защото Кейт имаше чувството, че той седи до нея на шезлонга и гледа към Мичъл с дружелюбна усмивка.
Да, това беше избор на съдбата: съдбата беше определила те двамата да са заедно. Ето обяснението за магическото привличане, което тя изпита още при първата им среща. Спомни си вълнуващото признание на Мичъл: „И аз изпитвах същото, което и ти.“ Силата на предопределението ги събра и ги сближи, но по-нататък капризната съдба ги беше оставила на собствената им воля.
Кейт избърса още една сълза, обърна поглед към небето и прошепна: — Благодаря ти, татко. Липсваш ми. Усещането за неговата близост беше отслабнало, но загуби едва след като Мичъл излезе от водата. Той прокара ръце през косата си, докато вървеше — по широките му рамене и дългите му крака се стичаше вода. Кейт поклати глава при вида на този удивителен красавец. Погледна отново към звездите и си помисли: „С какво спечелих желанието ти да ме възнаградиш с такъв прелестен човек?“
Мичъл взе хавлиената кърпа, която тя му подаде.
— Привет! — посрещна го развеселена тя.
В отговор той се усмихна.
— Как е в Ямайка? Срещна ли акули по пътя?
Мичъл се ухили на нейната шегичка и започна да подсушава с кърпата ръцете и гърдите си.
— Цяла седмица се излежавам тук — поясни той. — Имах нужда да се раздвижа.
— С плуване ли се занимаваш за спорт?
Той поклати глава.
— Един от моите служители е специалист по бойни изкуства. Обикновено той ми помага да спортувам.
— А какво работи той при теб?
— Той е моят шофьор.
— Твой шофьор — повтори замислено Кейт. — Също и твой бодигард.
— Той се смята за такъв.
Кейт изчака той да остави кърпата и едва след това го попита това, което я измъчваше:
— Ти всъщност с какъв бизнес се занимаваш, щом имаш и бодигард?
— В Европа частните шофьори обикновено са и бодигардове.
На Кейт й направи впечатление, че дали умишлено или не, той пак не спомена своя бизнес. Но тя вече беше спала с този мъж, а и се чувстваше все по-пленена от него. Ето защо гореше от желание да научи нещо повече за Мичъл и да бъде съпричастна на делата му. Докато вървяха бавно по плажа към стъпалата, водещи към хотела, тя реши да повтори въпроса си:
— С какъв бизнес се занимаваш?
— Занимавам се с печелене на пари — той по навик се измъкна с обичайния си остроумен отговор в подобни случаи, но после му стана съвестно, че и на нея отвръща като на непознат досадник.
— Не се занимавам с бизнес — поясни той. — Даже да имам желание, просто нямам талант. Инвестирам в идеи и дарби на хора, които имат заложби за бизнесмени.
Кейт пъхна ръце в джобовете на хавлията си и се поинтересува:
— Ами как преценяваш в какви идеи и таланти да инвестираш?
— Събирам информация, следвам интуицията си и така стигам до някаква логична преценка.
Неговият тон й подсказа, че предпочита да сложат край на този разговор. Кейт се помъчи да продължи под формата на остроумен коментар:
— Щом имаш вътрешен усет за нещо, значи това е талант.
— При мен не става дума за вродена дарба, а за добра предварителна подготовка.
— Къде си получил такава подготовка?
Той се спря и се загледа в нея:
— Имах си наставник… Ставрос Константатос.
Кейт ококори очи, щом чу името на този безкрайно себичен и самовластен гръцки магнат, един от най-големите богаташи в света.
— Искаш да кажеш онзи, който живее на собствен остров, пълен с въоръжени охранители, и който държи торпедни снаряди на яхтата си?
Мичъл се развесели.
— Противовъздушни оръдия, не торпедни снаряди — поясни и хвана ръката й. — В пансиона бях в една стая с неговия син Алекс. Веднъж той ме покани да прекарам зимната ваканция у тях, на острова, защото не му се искаше „да умира от скука“, докато слушаше бизнес лекциите на Ставрос по време на всяко хранене. Алекс не мислеше как да печели пари, а как да харчи, нещо, което е характерно за всички деца на богаташи.
Направи й впечатление, че Мичъл не включи себе си в категорията „деца на богаташи“, но реши да не любопитства.
— Бащата на Алекс действително ли говореше за бизнес по време на всяко хранене?
— Ставрос говореше за бизнес навсякъде и по всяко време — засмя се Мичъл, — но за мен не беше отегчително, а безкрайно увлекателно. Естествено, на него му направи впечатление това и явно се надяваше моето отношение да окаже въздействие върху сина му. През следващата ваканция поиска от Алекс пак да ме отведе на острова. Впоследствие се запознах с много хора от тяхната фамилия. Ставрос години наред ми осигуряваше подкрепа, даваше ми стимул и добра подготовка, докато накрая не ме превърна в свой верен последовател. След колежа ме взе на работа при себе си, „за добиване на пълна квалификация“. В крайна сметка започна да ми доверява да сключвам сделки от негово име, да участвам в общите печалби… и общите загуби.