Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Докато вървяхме край брега, видяхме много водни змии. Ловяха ги, но ги оставяха живи, за да имаме прясно месо за вечеря. В бивака наблюдавах как няколко души държаха здраво змиите и слагаха съскащите им глави в устата си. Като захапваха змията здраво със зъби, те отмятаха глава и с този внезапен жест докарваха мигновена безболезнена смърт в чест на предназначението за съществуването на това животно. Знаех, че те силно вярват, че Божественото Единение не предвижда страдания за което и да е живо същество повече, отколкото самото същество приема за себе си. Това се отнася както за хората, така и за животните. Докато змиите се опушваха, аз седях, усмихвах се и мислех за един стар приятел, д-р Карл Клевъланд, и годините му на усърдна дейност, когато той преподаваше на студентите как да наместват стави. Някой ден, заканих се аз, трябва да споделя това мое преживяване с него.
— Не трябва да има страдания за което и да е същество с изключение на това, което то може да приеме за себе си.
Имаше над какво да се замисли човек. Жената на Духа обясни, че душата на всеки индивид на най-високото ниво от нашето съществуване може и понякога наистина избира да бъде родена в несъвършено тяло и че често пъти такива души идвали да дават уроци и да оказват влияние върху живота, до който се докосват. Жената на Духа каза, че членове на племето, които в миналото са били убити, преди да се родят, са избрали да изживеят цялостен живот, но в някаква точка от жизнения път да се превърнат в част от изпитанието и просветлението на друга душа. Ако са били убивани, това е ставало с тяхно съгласие на ниво вечност и само удостоверявало колко истински разбирали те значението на „завинаги“. Това означавало, че убиецът не е устискал на предизвикателството и ще бъде подложен повторно на изпитание някъде в бъдещето. Племето смята също така, че всички болести и душевни разстройства имат някаква духовна връзка и биха послужили за трамплин на Мутантите, стига те да пожелаят да се вслушат в телата си и да научат какво става в тях.
Тази нощ в черната и монотонна пустиня чух светът да оживява и осъзнах, че най-после съм преодоляла своя страх. Може би аз започнах неохотно като някаква градска ученичка, но сега ми изглеждаше съвсем на място да изживея подобно нещо тук, в Пустошта, където съществуваха само земята, небето и правечният живот, където праисторическите люспи, нокти и зъби присъстваха неизменно, но биваха покорявани от безстрашни хора.
Почувствах се най-после готова да посрещна живота, който очевидно бях избрала аз самата да наследя.
ОСВОБОДЕНА
След катерене направихме бивака си на по-голяма надморска височина. Въздухът беше свеж и скриптящ и въпреки че не се виждаше, океанът не беше далеч.
Толкова рано сутринта слънцето още не беше изгряло, но много от хората вече се движеха и кладяха сутрешен огън, което беше необичайно. Погледнах нагоре и видях сокола, кацнал над мен на едно дърво.
Ние изпълнихме обичайния утринен ритуал и тогава Кралският Черен Лебед ме хвана за ръка и ме заведе по-близо до огъня. Ооота ми каза, че Старейшината иска да произнесе специална благословия. Събраха се всички и аз застанах сред кръга от протегнати ръце. Лицата им бяха обърнати към небето, а очите им — затворени. Кралският Черен Лебед говореше на небесата, а Ооота на мене:
— Здравей, Божествено Единение. Ние сме застанали тук пред теб с един Мутант. Ние вървяхме с нея и разбрахме, че в нея все пак се намира искра от твоето съвършенство. Ние се докоснахме до нея и я променихме, но да се преобрази един Мутант е доста трудна задача. Ти ще забележиш, че странно бледата й кожа става по-естествено кафява, а белезникавата й коса израства и на нейно място се появяват хубави черни корени. Само дето нямахме възможност да повлияем на странния цвят на очите й. Ние научихме Мутанта на много работи, като и ние усвоявахме от нея. Изглежда, в живота на Мутантите има зърно, което сякаш е пропаднало вдън земя. Те познават истината, но тя е заровена под много наслоения от най-различни удобства, материализъм, несигурност и страх. Освен това те са създали нещо, на което викат глазура. Това нещо като че ли олицетворява начина, по който те изразходват почти всяка секунда от своя живот, като правят повърхностни, изкуствени, временни, с вкус на удоволствие, красивичко изглеждащи проекти и отделят много малко секунди от живота си, за да развият съществуването си на ниво вечност. Ние избрахме този Мутант и сега я освобождаваме като птичка, която се намира на края на гнездото, готова да полети надалече, нависоко и да издава крясъци като коокабура, разказвайки на онези, които я слушат, че ние напускаме този свят. Ние не съдим Мутантите. Молим се за тях и докато се молим, ги освобождаваме, така както освобождаваме и себе си. Ние се молим те да се взрат по-отблизо в своите действия, своите ценности и да разберат, преди да е станало твърде късно, че целият живот е едно цяло. Ние се молим те да спрат да унищожават земята и себе си. Ние се молим да има достатъчно Мутанти, които са на път да станат истински и да променят нещата. Ние се молим светът на Мутантите да чуе и да приеме нашето послание. Край на посланието.