Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Беше забила чело в острия ръб на металната маса, върху която беше паднала, и от него бликаше кръв. Той се опита да напипа пулса й. Нищо. Не можеше да повярва. Само преди малко тя бе толкова жива, а в следващия момент…
„Трябва да се измъкна оттук. Веднага! — Той се отдалечи от трупа и бързо започна да се облича. Това нямаше да бъде просто поредният скандал. Това щеше да бъде скандал, който щеше да разтърси света. — Никога не трябва да открият къде съм бил.“ — Когато приключи с обличането, отиде в банята, навлажни една кърпа и започна за бърше повърхността на всички предмети, които имаше вероятност да е докоснал.
Когато най-после се увери, че не е оставил отпечатъци, той за последен път се огледа. Чантата й! Взе я от дивана и отиде до другия край на апартамента, където беше вътрешният асансьор.
Влезе вътре и се помъчи да овладее дишането си. После натисна най-долното копче. След секунди вратата на асансьора се отвори и той се озова в подземния паркинг. Нямаше никого. Той тръгна към колата си, а после изведнъж си спомни нещо и бързо изтича назад към асансьора. Извади носната си кърпа и избърса отпечатъците от копчетата на асансьора. После застана в тъмното и отново се огледа, за да се увери, че все още няма никого. Най-после доволно се приближи до колата си, отвори вратата и седна зад волана. След миг завъртя ключа и излезе от паркинга.
Проснатият на пода труп на момичето беше открит от една камериерка-филипинка.
„O, Dios ko, kawawa naman iyong babae!“ — Тя се прекръсти и хукна навън с викове за помощ.
Само след броени минути Джеръми Робинсън и Том Питърс, шеф на охраната на хотела, бяха в президентския апартамент и втрещено гледаха трупа на голото момиче.
— Господи! — каза Том. — Сигурно не е на повече от шестнайсет или седемнайсет години. — Обърна се към управителя: — Най-добре да извикаме полиция.
— Чакай! — Полиция. Вестници. Шум. За миг Робинсън се зачуди дали не можеше трупът просто да се изпари от хотела. — Добре — отвърна най-после неохотно.
Питърс извади една носна кърпа от джоба си и вдигна с нея телефона.
— Какво правиш? — попита управителят. — Това не е сцена на местопрестъпление. Станало е случайно.
— Още не е ясно, нали така? — възрази шефът на охраната.
Набра номера и почака.
Детективът Ник Рийс изглеждаше като типично ченге от евтин роман. Беше висок и як, със счупен нос, който му беше останал за спомен от едно време, когато се беше опитал да стане боксьор. После постепенно беше започнал да се издига в професията, като започна от обикновен полицай във вашингтонско полицейско управление. Беше стигнал до чин лейтенант. Получи повишение и като детектив, а през последните десет години беше разкрил повече престъпления от всеки друг в управлението.
Детективът стоеше и мълчаливо наблюдаваше. Освен него в апартамента имаше още пет-шест души.
— Някой докосвал ли я е?
Робинсън потръпна.
— Не.
— Коя е?
— Не знам.
Рийс се обърна и погледна към управителя на хотела.
— Младо момиче е открито мъртво в президентския ви апартамент, а вие нямате представа коя е! В този хотел нямате ли регистър?
— Разбира се, господин Рийс, но в този случай… — той се запъна.
— В този случай?…
— Апартаментът е записан на името Юджийн Гант.
— Кой е Юджийн Гант?
— Нямам представа.
Детективът започваше да губи търпение.
— Хайде да се разберем. Ако някой е направил резервация за този апартамент, то той трябва да е платил… в брой, с кредитна карта, с нещо, с което се плаща. Този, който е записал лицето Гант в регистъра, сигурно го е видял. Кой го е зарегистрирал?
— Администраторът през деня — Горман.
— Искам да разговарям с него.
— О… опасявам се, че е невъзможно.
— Как така? Защо?
— Днес е заминал на почивка.
— Извикайте го.
Робинсън въздъхна.
— Той не спомена къде отива.
— Кога ще се върне?
— След две седмици.
— Ще ви издам една тайна. Не възнамерявам да чакам две седмици. Искам информацията сега. Все някой трябва да е видял кой влиза и излиза от този апартамент.
— Възможно е да не е — отвърна управителят с нотка на съжаление в гласа. — Освен нормалният изход в този апартамент има вътрешен асансьор, с който се слиза направо в подземния паркинг… Не знам защо вдигате толкова много шум. Вероятно е била дрогирана, взела е свръхдоза, подхлъзнала се е и е паднала.
До Рийс се приближи още един детектив.
— Проверих гардеробите. И роклята, и обувките й са от универсални магазини. Не можем да установим самоличността й по тях.
— Нищо ли няма, което да ни помогне?
— Не. Ако е имала чанта, то тя е изчезнала.