Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
— Да.
Той се усмихна.
— Е, направо можехме да влезем във война заради вас. Вие сте много важна личност.
— Не се чувствам като такава.
— Не мога да ви опиша колко сме доволни и президентът, и аз, за това, че ви повериха кореспонденцията от Белия дом.
— Благодаря.
Тейгър замълча за миг.
— За съжаление в „Трибюн“ не обичат президента Ръсел, а вие нищо не можете да направите по въпроса. Но независимо от това, ако с президента можем с нещо да ви бъдем полезни… ние и двамата много ви уважаваме.
— Благодаря. Безкрайно съм ви задължена.
Вратата се отвори и в кабинета влезе Оливър. Двамата се изправиха.
— Седнете — каза той. Приближи се до Дейна. — Добре дошли у дома.
— Благодаря, господин президент. Наистина много ви благодаря.
Той се усмихна.
— Ако човек не може да спаси живота на някого, какъв е смисълът да бъде президент? Ще бъда искрен с вас, госпожице Еванс. Никой от нас тук не е почитател на вашия вестник. Но всички сме ваши почитатели.
— Благодаря.
— Питър ще ви разведе из Белия дом. Ако имате някакви проблеми, готови сме да ви помогнем.
— Много мило от ваша страна.
— Искам да ви запозная с господин Вернер, държавния секретар. Желая вие да го информирате за положението в Херцеговина.
— С удоволствие — отвърна Дейна.
Около десетина мъже заседаваха в частната заседателна зала на държавния секретар и слушаха Дейна.
— Повечето сгради в Сараево са или повредени, или разрушени… Няма ток, а хората, които все още имат коли, свалят акумулаторите нощем, за да захранват телевизорите си… Улиците на града са затрупани с останки от взривени от бомби автомобили, каруци и велосипеди, Хората се придвижват предимно пеша. Когато вали дъжд, заприщват водата в уличните канавки и я гребат с кофи… Журналистите и Червеният кръст не се зачитат. Повече от четиридесет са убитите кореспонденти, отразявали войната в Босна, а десетки са ранените… Независимо дали въстанието срещу Слободан Милошевич ще има успех или не, всички са на мнение, че режимът му е силно разклатен заради отрицателното обществено мнение…
Срещата продължи с часове. За Дейна тя беше и болезнена, и пречистваща, защото докато разказваше какво става в Сараево, откри, че отново преживява ужасните картини, а същевременно изпитва облекчение, че може да говори за тях. Когато свърши, се чувстваше изцедена.
— Искам да ви благодаря, госпожице Еванс — каза държавният секретар. — Беше много изчерпателно. — Той се усмихна. — Радвам се, че се върнахте жива и здрава.
— Аз също, господин министър.
В петък вечерта Дейна седеше до Джеф Конърс в ложата за пресата на „Камден Ярдс“ и наблюдаваше бейзболния мач. За пръв път, откакто се беше върнала, съзнанието й беше заето с нещо друго, а не с войната. Докато гледаше играчите на терена, тя слушаше как коментаторът отразява играта.
— … в разгара сме на шестото хвърляне и е ред на Нелсън. Аломар прави лайн-драйв по линията на лявото поле за Двойка. Палмейро наближава мястото на батсмана. Резултатът е две и едно. Нелсън прави фастбол по средата и Палмейро се втурва да го спасява. Какъв удар! Като че ли стената в дясното поле ще се оголи. Край! Палмейро заобикаля базите е двоен удар към собственото си поле и извежда „Ориолите“ напред…
По време на почивката преди седмото хвърляне Джеф се изправи и погледна младата жена.
— Харесва ли ти?
Тя го погледна и кимна.
— Да.
След мача се върнаха във Вашингтон и вечеряха в бистрото „Туенти Фифтийн“.
— Още веднъж искам да ти се извиня за случилото се оня ден — каза Дейна. — Просто живеех в свят, където… — Замълча, без да знае как да го формулира. — Където всичко е въпрос на живот и смърт. Всичко. Ужасно е. Защото ако някой не спре войната, на тези хора не им остава надежда.
— Дейна — изрече Джеф нежно, — не можеш да рискуваш живота си заради това, което става там. Трябва отново да започнеш да живееш. Тук.
— Знам. Просто… трудно ми е.
— Разбира се, че е трудно. Искам да ти помогна. Ще ми позволиш ли?
Тя го изгледа продължително.
— Моля те.
На следващия ден Дейна трябваше да се срещне с Джеф Конърс на обяд.
— Можеш ли да ме вземеш? — попита я той и й даде адреса.
— Добре. — Почуди се какво ли прави Джеф там. Намираше се в район в центъра на града, където често ставаха безредици. Когато пристигна, всичко й стана ясно.
Джеф беше при два бейзболни отбора, чиито играчи бяха на възраст от девет до тринайсет години, облечени в различни бейзболни екипи. Дейна паркира на банкета, за да погледа.