Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Това, което озадачи управителя, беше името на човека, който се бе настанил в него: Юджийн Гант. Дали съществуваше човек е това име, или някой, който обичаше да чете романите на Томас Улф, си го беше избрал за псевдоним?
Карл Горман, дневният администратор, който беше регистрирал така наречения господин Гант, беше заминал на почивка преди няколко часа и беше невъзможно да го открие. Робинсън ненавиждаше загадките. Кой беше Юджийн Гант и защо му беше даден президентският апартамент?
В апартамент № 325 на третия етаж Дейм Гизела Барет репетираше. Тя беше изискана дама, наближаваща седемдесетте, актриса, която навремето беше пленявала публиката и критиците от лондонския Уест Енд до манхатънския Бродуей. По лицето й все още личаха следи от предишната й красота.
Тя беше прочела статията в „Уошингтън Поуст“, в която се казваше, че е дошла във Вашингтон, за да се завърне триумфално на сцената. „Завръщане! — негодуваше Дейм Барет. — Как смеят! Та аз никога не съм си тръгвала.“
Вярно, че бяха изминали повече от двайсет години, откакто за последен път се беше появявала на сцена, но това беше само защото една велика актриса има нужда от велика роля, блестящ режисьор и продуцент, който да проявява разбиране. Днешните режисьори бяха прекалено млади, за да се справят с истинския театър, а големите английски продуценти — Х.М. Тенант, Бинки Бомонт, К.Б. Кокран — вече ги нямаше. Дори разбиращите що-годе от работата си американски продуценти Хелбърн, Беласко и Голдън вече ги нямаше. И на децата беше ясно: днешният театър се ръководеше от некадърни парвенюта без произход. Едно време беше толкова хубаво. Едно време перата на драматурзите проблясваха като светкавици. Дейм Барет беше играла главната роля в „Къщата на разбитите сърца“ на Шоу.
„Как ме възхваляваха критиците! Горкият Джордж. Той мразеше да го наричат Джордж. Предпочиташе Бърнард. Хората си мислеха, че е суров и язвителен, но под всичко това се криеше един наистина романтичен ирландец. Често ми изпращаше червени рози. Смятам, че беше прекалено срамежлив, за да премине тази граница. Може би се е страхувал, че ще го отхвърля“ — мислеше си тя.
Предстоеше й да се завърне на сцената в една от най-силните роли, написани за жена — лейди Макбет. За нея това беше идеалният избор.
Дейм Барет постави стола пред една гола стена, за да не се разсейва от гледката навън. Седна, пое си дълбоко дъх и започна да навлиза в същността на шекспировата героиня.
— За бога, как могат да са толкова глупави? След толкова години, в които съм отсядал в този хотел, човек би си помислил, че…
Гласът ясно се чуваше през отворения прозорец и идваше от апартамента на горния етаж.
В апартамент № 425 Джей Ел Смит, търговецът на оръжие, гневно крещеше на един келнер:
— … трябваше да им е станало ясно досега, че поръчвам само черен хайвер. Черен! — Посочи към чинийката на подноса. — Това е за селяндури!
— Извинете, господин Смит. Ще сляза в кухнята и…
— Няма нищо. — Смит погледна инкрустирания си с диаманти „Ролекс“. — Нямам време. Имам важна среща.
Стана и се отправи към вратата. Трябваше да посети адвоката си. Преди един ден Върховният федерален съд го беше обвинил по петнадесет точки за даване на незаконни подаръци на министъра на отбраната. Ако го осъдеха, чакаха го три години затвор и един милион долара глоба.
В апартамент № 525 конгресменът Уилям Куинт, член на видно старо вашингтонско семейство, заседаваше с още трима членове на Комисията по разследването.
— Проблемът с наркотиците в този град надхвърля всички граници — каза Куинт. — Трябва да си възвърнем контрола. — Обърна се към Долтън Исак. — Ти какво смяташ по този въпрос?
— Проблемът се крие в уличните банди. Бандата на Брентуд подбива цената на бандите на Фортийн Стрийт и Симпъл Сити. Това доведе до четири убийства през последния месец.
1
У. Шекспир. „Макбет“ — превод Валери Петров. — Б.пр.