Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Еволюцията се осъществява чрез възбуждането на тези три същности в пракрити, в резултат на което се появяват първичните елементи — земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разбиране и самосъзнание. От тях пък се пораждат различните форми на материята, животът, съзнанието и към тях в края на краищата се връщат. Тази космическа манифестация е циклична и напомня всекидневния живот на човека: докато е буден през деня, неговата лична вселена е в състояние на проявеност, но когато нощем спи, тя се разтваря в неговото съзнание, за да се прояви отново по същия ред. Докато Брахма, създателят, будува, което продължава хиляди векове, светът е в състояние на изява, но през неговата нощ, която трае също толкова дълго, той се разтваря отново в пракрити. Така един след друг следват циклите на създаване и разрушаване на света. Но природата не е независима и саморегулираща се. Тя е само изпълнителна сила на върховното божество.
Индивидуалните души кореспондират на пуруша и са части от универсалния дух, но са впримчени от физическите и менталните ограничения на по-ниската природа, за която стана дума. Индивидуалният дух е хванат в изнурителния кръговрат на преражданията в този свят по добре известния закон за карма и трансмиграцията. Във всички превъплъщения на душата тялото и умът са тези, които се променят към по-лошо или придобиват известно съвършенство. Духът остава неизменен и разкрива своето съвършенство повече или по-малко в зависимост от степента на съвършенство на тялото и ума. Гита признава, че незнанието е онова, което кара безсмъртната душа да мисли за себе си като за смъртно тяло и препоръчва на оня, който търси освобождение, да разсее незнанието чрез подходяща духовна култура и така да се освободи от ограниченията на пракрити.
Вселената е само форма на върховното божество и нейният духовен и материален принцип са само негова по-висока и по-ниска природа. Незнанието скрива тази истина от индивида и той не може да осъзнае божественото в себе си и приема своето емпирично_ Аз_ за всичко. Той забравя, че е част от цялото и че всичко, което погрешно нарича свое, включително и своята физическа и психическа енергия, реално принадлежи на цялото, което е върховното същество. Човекът е само клетка в божественото тяло. Тя може да има живот, но този живот е само израз на живота на цялото и ако клетката претендира да е цялото, тя прави печална грешка. В този смисъл ако индивидът приеме, че действията на неговото тяло и ум и техните резултати му принадлежат, той предизвиква дисхармония между себе си и цялото, защото като част не може да присвои за себе си онова, което принадлежи на цялото. Тази дисхармония е извор на желание и гняв и на произтичащо от тях неспокойствие, което може да премине само когато личното се слее с цялото, т.е. с божественото. Но човек живее удовлетворен от своя живот в невежество, приемайки своите възбуди за щастие, докато някакъв сериозен шок в неговия физически или морален живот не го накара да схване своята ограниченост и не го обърне към божественото.
Гита осъжда прекомерната привързаност към силата и удоволствията в живота, тъй като тя погубва духовните тенденции у човека. Животът според нея трябва да бъде обичан не заради удоволствията, които предлага, а заради възможностите, които дава за духовно съвършенство на човека. Щастието, което всеки търси, се достига не чрез подхранване на сетивата, а чрез техния контрол, защото удоволствията в света са преходни и лишени от главната предпоставка за щастие — мир. Мокша, освобождението, е вечно, осигурява мир в този живот и слага край на преражданията. Освободеният приживе обладава способност за контрол на чувствата, непривързаност, върховен вътрешен мир, божествено прозрение и световъзприемане тук на Земята и безкрайно пребиваване в абсолюта в бъдеще. Постигането на освобождение е върховно благо на живота според Гита.
Мокша означава освобождение от ограниченото и преходното. Но Гита поставя ударение върху крайното единение с бога, върху пътищата за постигане на това. Тя се занимава не толкова с метафизическата, колкото с етическата и психологическата проблематика на реализацията на човека. В този план тя използува понятието йога, иначе равнозначно на мокша, и нарича себе си Йога-шастра. Санскритската дума йога (иго, ярем) — е ключ към разбирането на текста. Тя не се употребява в тесен смисъл на контрол върху тялото и мислите, а именно като единение с бога. И Гита се нарича Йога-шастра, защото учи на пътищата за това единение. Тъй като единението може да бъде постигнато с правилни усилия, правилно почитане и правилно знание, Гита говори съответно за Карма-йога, Бхакти-йога и Джняна-йога. Разбира се, тя познава добре човека и само с оглед на анализа отделя полето на нашата воля и го нарича Карма-йога, полето на нашите емоции и го нарича Бхакти-йога, и полето на нашето знание и го нарича Джняна-йога. Това са главните пътища, но според нея съществуват и други — будхи-йога, дхяна-йога, санняса-йога.