Магията на Волкхавар
- Автор: Ли Танит
- Язык: болгарский
- Переводчик: М. Дамянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на Волкхавар». Краткое содержание книги:
Мъжете и жените, придворните на Херцога, дори свещениците откриха, че се подчиняват. Те се молеха с гърлен раболепен глас, почти хленчеха.
Само Волкхавар и демоните му останаха прави пред бога.
— Ела — каза Волкхавар на булката и я дръпна да стане. — Трябва да ни венчаят.
Три черни оковани кози бяха въведени в храма и оставени между коленичилите в редици хора. Волк ги хвана за рогата една по една и преряза гърлата им със сребърен нож. Червена кръв обля черните крака на господа. На всеки смъртен писък на животно хората отговаряха с по-силен писък. Кръвта потече в тънки черни реки по мозаечния под. Волк натопи пръстите си в нея. Държеше Уоана безжалостно за косата, както бе държал козите. Постави отпечатък от кръв на челото и малките й неразвити гърди. Очите й се изцъклиха. Не можеше да устои. Когато я пусна, тя стоеше неподвижна като камък, както всички останали.
Волк се огледа. Обърна се към мястото, където се бяха скупчили свещениците.
— Сега вие ще служите на Сован Тованацит! Вашите тайнства и символи ще са различни.
Направи над главите им знак и дрехите им от червена тъкан, украсена с жълт метал, изчезнаха. Сега бяха облечени в черни одежди. Вече бяха свещеници на Волк и поклонници на черния бог.
Те се надигнаха като лунатици. Започнаха да танцуват под музиката. От кадилниците им се издигаше дим и изпълваше храма с мириса си. От каните им със светена вода капеха капки кръв. Всички хора в храма се надигнаха и започнаха да танцуват.
— Елате, моя жено, майко, татко — повика ги Волкхавар.
Отиде до вратите на храма. Уоана вървеше вдървена след него. Херцогът и Херцогинята ги следваха с изкривени усмивки и очи като копчета.
Тълпа от хора бе изпълнила двора на храма. Не празнуваха, не се веселяха. Гледаха към осветения в черно храм с почуда и тревога и мълчаха. Аркев бе смълчан, но дълбоко в себе си жителите му чувстваха какво става.
Волк вдигна ръката си, с която държеше ръката на принцесата. Засвириха тромпети. Но звуците не излизаха от устните на тромпетистите, а от небето. Звънците продължаваха да звънят без мелодия.
Никой не вдигаше тостове, никой не хвърляше във въздуха шапката си или монети, в облаците не летяха гълъби. Само странна музика се носеше от храма и свещениците в новите си одежди продължиха да танцуват, сякаш обладани от немирни демони. Тълпата тропаше с крака и обикаляше в кръг по двора и по улиците. Музиката се понесе с тях и скоро цялото градче танцуваше под непроницаемото небе. С танца си почитаха Сован Тованацит — бога, когото бяха пренебрегвали.
После неизбежно танцът прие нов обрат — също варварски и порочен.
В храма на слънцето на висок олтар танцуваше на тънките си крака черен кон и опетняваше с торта си свещените съдове и тъкани. Похотливият танц бе обхванал и тълпата в храма. Не само мъж с жена. Волове и вълци с бели момичета, мъже с кобили. Чуваха се викове на болка и екстаз, удари на птичи криле.
Свещениците от храма на слънцето тичаха голи по улиците и ловяха плъхове, печаха ги на огньове или ги ядяха сурови. Лунните девойки пищяха тънко като дяволи, махаха булата си и се отдаваха на мъжете. Издигаха се пушеци без огън. Лъчи светлина минаваха изневиделица като стрели, осветяваха любещите се двойки и докосваха върховете на кулите.
На километри от Аркев в селата и градовете, дори в планината Волкян хората ставаха от леглата си, гледаха небето над Коркеем и се питаха с неспокойни гласове — какви са странните светлини, отразяващи се в небето, и бученето, което се носеше от столицата? Никой не можеше да си отговори.
Черният празник на Такерна.
Още като малко момче Керник изпробваше магическите си умения върху хората. Първо над селяните, а сега беше превзел Аркев.
В града господстваше Такерна.
Оргиите бяха в разгара си, когато магьосникът и булката му се върнаха в двореца на Херцога. Той и Херцогинята не ги последваха.
Вратите се затръшнаха след тях. Огньовете, изпаренията, стенанията и виковете останаха отвъд цветните прозорци. Хората-демони бяха изчезнали. Слугите и стражите — също. Волк и съпругата му бяха сами в двореца.
Той погледна принцесата. Пребледняла, тя направи крачка назад. После още една.
— Виждам, моята Херцогиня с люспеста кожа изпада в ужас от мисълта, че сега може би ще поискам да упражня съпружеските си права над нея. Е, госпожо, няма нужда да трепериш. Можеш да запазиш девственото си тяло. Тези неща не ме вълнуват. Дори и да беше красива, пак нямаше да те желая. Това развлечение е за зверовете в гората и онези животни, които живеят в къщите.
Уоана се повали разтреперана на един стол.
Волк стоеше до прозореца, профилът му приличаше на профила на Такерна.