Магията на Волкхавар
- Автор: Ли Танит
- Язык: болгарский
- Переводчик: М. Дамянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на Волкхавар». Краткое содержание книги:
— Мяу — измърка котката и близна ухото на Уоана.
Радваше се да види отново господарката си. Но не й харесваше да е в двореца. Волята на чуждия дух, който се бе вселил във вътрешния мир на животното, се бе оказала твърде силна. И сега тази воля очевидно се опитваше да разбере отношението между котката и момичето, което сега притискаше до себе си косматото тяло.
Душата на Шайна, непоносимо затворена, притисната и уплашена, все още се чудеше на тази обич и се опитваше да не се меси, но не можеше да остане настрана.
Уоана сипа млекцето в сребърна кутийка за брошки и Миц заблиза. Поне това не отблъскваше Шайна. Мишката, която беше хванала, или по-скоро която Миц бе хванала с големи мъки поради придирчивата близост на Шайна, бе останала неизядена, защото момичето не можеше да насили стомаха си да я погълне. Миц открадна полуопечена наденица от един магазин. Погълнаха парчето, въпреки че пак имаха трудности, защото котките и хората не се хранят по един и същ начин. На няколко пъти едва не се задавиха. Дори сега част от млякото се разплиска по скъпия килим в спалнята на принцесата.
Уоана не забеляза това. Тя беше толкова щастлива, че любимото й същество е отново при нея. После седна на леглото, Миц се гушна в скута й и изслуша всички лоши новини и ужасната участ, която бе отредена за младата принцеса.
Шайна също слушаше. Миц обаче разбираше само доколкото й подсказваха инстинктите. Малкото, което улавяше чрез Шайна от човешката реч, не я впечатли особено и изморена от дългия ден, скоро заспа. Шайна, която се подчиняваше на естествените закони на тялото на Миц, също се унесе.
Всеки сънуваше част от сънищата на другия. Шайна преследваше мишки и се търкаляше на слънцето, а Миц носеше вода от кладенчето, мълчаливо посрещаше караниците на жената на стария Аш и отново и отново се влюбваше в красивия артист.
Посредством това объркване Шайна и Миц се опознаха една друга. Тялото на котката се тресеше на възглавниците до главата на Уоана до изгрев. Междувременно принцесата спа дълбоко. Част от ужаса й се изпари след завръщането на котката. Или поне до изгрева.
Три дни не бяха много за едно момиче да се приготви за сватбата си. Никога досега не помнеше да е бързала толкова. Сватбата щеше да е в странен час — в полунощ. Но кой би могъл да си представи, че такъв властен господар ще поиска Уоана за жена? Тромавата Уоана? А освен всичко й носеше прекрасни подаръци. Три дни черни коне теглеха лакирани каруци по пътя към Аркев. Черни кораби с лилави платна пускаха котви в пристанището на река Карга. Те нямаха гребла и не използваха вятъра. Рокли за Уоана от коприна и кадифе, украсени със скъпоценни камъни, всякакви дрънкулки за лунното момиче, парфюми от четирите края на света, черни ловджийски кучета, черни славеи в сребърни клетки.
Всеки ден това бе докарвано в града. Всеки ден конюшните на двореца бяха препълвани, залите и антретата се отрупваха до тавана със скъпоценности. Всяка сутрин подаръците мистериозно изчезваха — конюшните се изпразваха, стаите също, готови да поемат новите ковчези, пълни с изненади. Без съмнение предишните дарове бяха прибрани. Без съмнение. Волк, майсторът на илюзиите, крадецът на чувства.
Херцогинята се усмихваше превзето. Херцогът се потеше и поглеждаше през рамо. Уоана беше бледа като навлажнен хляб. Тя прехвърляше нанизи от перли в пръстите си и благодареше на бъдещия си съпруг. Те не изглеждаха истински като Волкхавар. Нищо не изглеждаше истинско.
— Ела, скромна девойко — повика я той и я поведе в градината. — Да не се боиш, че ще те изям? — и се усмихна неубедително, защото в очите й можеше да прочете, че не би се учудила, ако го стори.
А Миц и нейната спътница се сближаваха, не като влюбени, а като близначки. Миц уби едно водно конче, на Шайна й прилоша, но не каза нищо. Момичето караше котката да преследва магьосника, където и да отидеше. Миц страдаше. Волкхавар я видя и се поклони. Той обичаше котките.
Дисаел вървеше след магьосника. Седеше притихнал до него. Шайна накара Миц да скочи на пейката зад него, да седи в скута му. Дисаел дори не я забеляза.
Душата на Шайна се топеше от мъка. Миц спокойно миеше с лапа муцунката си.
Трите дни изминаха бързо.
Утрото, следобедът и вечерта на сватбения ден се изнизаха незабелязано.
Уоана се молеше, облечена в златиста рокля. Единствено тя й бе останала от многобройните подаръци.
В целия град улиците бяха украсени с флагчета и цветя. Нощта наближаваше. Беше облачно, както през всяка една нощ от пристигането на Волкхавар насам. Фойерверките създаваха впечатление, че от небето падат звезди, а от фонтаните бликаше вино, червено като кръв. На централния площад на големи шишове се печаха волове.