Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Сега пък какво те тревожи? — меко попита Хана.
Южи въздъхна и се потопи в топлата прегръдка на неповторимото й излъчване.
— Оракула — рече.
Зад прозорците на дневната се издигаше горичка от свежозелен бамбук. Хана я беше засадила край високата каменна стена, която отразяваше светлината по хиляди различни начини. Част от растенията се издигаха вертикално нагоре, други растяха под ъгъл. Преплитаха се по особен начин, общото впечатление беше възхитително. Имаше моменти, в които малкото вътрешно дворче — някакви си четири квадратни метра — изглеждаше толкова необятно и внушително, колкото склоновете на свещената планина Нара. Южи обичаше да бъде с лице към тази гледка, тя неизменно даваше воля на най-съкровените му мечти…
— Започвам да съжалявам, че изобщо се заловихме с този проект — добави той.
Хана внимателно го погледна и попита:
— Кой ти съобщи за смъртта на Моравия?
— Има ли някакво значение? — въздъхна Южи. — Зная, че отговорността за нея носи Оракула и това е същественото… Никога не съм мислил, че ще създам машина, която ще носи отговорността за човешки живот!
— Южи-сан, говориш така, сякаш Оракула е убил Моравия!
— Нима не е точно така?
— О, не — поклати глава тя, забеляза горчивината, изписана на лицето му, и побърза да хване ръката му. — Ела! — придърпа го до себе си и продължи: — Случаят с Моравия беше нещо като генерална репетиция. Ние всички бяхме убедени в непогрешимостта на Оракула, но се оказа, че и той може да се провали…
Южи изсумтя и поклати глава.
— Не бива да се отказваш поради една-единствена грешка — продължи да настоява Хана. — Оракула има изключително значение. Можеш ли да приемеш, че аз вярвам в тайните на Вселената? Можеш ли да разбереш убеждението ми, че в нея има нещо неизвестно, но прекрасно? Понякога имам чувството, че тялото ми е клетка, в която душата ми живее насила. Като див звяр в зоологическата градина… Имам чувството, че съм жив организъм от второ качество, просто защото съм от плът и кръв…
Хана млъкна, но силата на духа й легна като черна сянка върху съзнанието на Южи. Какви метаморфози преживява, запита се той. Страшно много му се искаше да я попита открито — коя е, в какво се превръща, как влияе психическото й присъствие върху Оракула? Беше готов да го стори (проклинайки се за неделикатния начин на проникване в интимния й свят), беше готов да преодолее страха си (колкото от отговора, толкова и от мълчанието й), когато тя го погледна с блестящите си очи и тихо промълви:
— Смърт.
Той неволно потръпна, доловил дълбоката промяна в гласа й. Знаеше на какво се дължи това — Хана беше получила своите „приливни вълни“… Отказваше да ги нарича видения, тъй като в тях нямало нищо визуално, били изградени изцяло на принципа на вибрациите… Техен лъчител бил не външен източник, а нещо скрито дълбоко в нея. Някакво пространство, създадено от мозъчната треска, или поне населявано от нея… У мен има една бездънна дупка, призна му преди години тя. Нейните дълбини раждат образи, които не мога да нарека видения, просто защото не виждам нищо. Усещам присъствието им и зная какво представляват, така, както човек усеща, че по време на сън е овладял някакъв древен език…
— Хана! — вдигна глава той. — Кажи ми какво виждаш!
Блестящите й очи бяха замъглени, Южи беше сигурен, че не долавят нито една от чертите на лицето му.
— Виждам теб и Наохару Нишитцу, вкопчени в смъртен бой — промълви тя. — А над главите ви размахва криле огромна черна птица…
— Вероятно това е Смъртта с главно „С“? — направи опит да се разсмее той, но звуците заседнаха в гърлото му. — Всичко това ми звучи като филм на Берман…
— Не! — извика Хана и стисна ръката му. — Това не е Смъртта! — очите й отново се избистриха и се заковаха върху лицето му. — Виждам друг човек, нов и напълно непознат… Той ще ви убие и двамата!
Потънал в тишината на огромния апартамент на Моравия, Улф мислеше за тайната стаичка зад гардероба и странното й съдържание. След инцидента с Ричардс Кавалера в „Ла Ментира“ пресиленото оживление на купона му се стори съвсем непоносимо. Успя да открие Аманда сред гостите, извини се и каза, че си тръгва. Стийви предложи да я откара и Аманда, забелязала много добре изражението на лицето му, мълчаливо прие. Миг преди сестра й да я дръпне в центъра на оживената тълпа, тя пристъпи напред и го целуна по устата.
Отпуснал се върху сърпообразния диван на Моравия, Улф си спомни думите на Маун: Лари беше извратен… Сериозно извратен… В главата му се блъскаха фактите от последната седмица, примесени кой знае защо със заглавието на филма върху лазерния диск… Преди няколко дни Шика е била в компанията на Моравия миналата есен Шика е била в компанията на Сума… Вчера Моравия беше убит, същата участ сполетя и един от хората му… Все още не може да улови излъчването на Сума, нито пък на Шика… Все още няма представа за убиеца на Моравия… Дали Шика е член на организацията „Черният кинжал“? Дали не е един от платените убийци на тази организация?